1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Вестник Франкфуртер рундшау за партийната ситема в България

4 януари 2007

Досега правителствата в България се сменяха бързо. Постепенно обаче в страната се формира трайна партийна система. Това четем в статия от вестник Франкфуртер Рундшау, чийто автор е добрият познавач на Балканите Норберт Мапес-Нидек.

https://p.dw.com/p/AsrA

Статията започва, разбира се с най-новото явление на българския партиен небосклон: създалото се едва преди четири седмици партийно формирование ГЕРБ и неговия лидер Бойко Борисов, за когото се говори, че ще бъде следващият чинистър-председател. ”Това не е нищо особено, защото промените в партийния климат на България след 1989-та година се характеризират най-вече със свличания. Всички избори от 1992-ра година насам завършваха с катастрофални поражения за управляващата партия”, обобщава Норберт Мапес-Нидек в статията си във вестник Франкфуртер рундшау.

Веднага след това обаче е цитиран политолога Евгени Дайнов, според когото занапред свлачищата няма да са постоянно явление в упрвалението на България, като петпартийната система ще се утвърди постепенно, като в нея своето място в ляво ще запазят социалистите, а в център- дясно ще остане СДС. Ще се запази и партията на турското малцинство. Освен тези утвърдени вече политически сили ще има място за още две: популистко формирование срещу корупцията и още едно дяснорадикално политическо образование, пророкува Дайнов.

В статията се прави кратък анализ на състоянието ,в което се намират отделните партии. ”Социалистите и турската партия са единствените що-годе стабилни политически сили в страната, пише Норберт Мапес-Нидек, докато СДС е отново разпокъсан на три части, водени от тримата лидери Иван Костов, Петър Стоянов и Стефан Софиянски. В статията четем: ”Според политолози причините за неуспеха на дясноцентристиките партии е не само в дразгите по между им, но и в антикомунизма им. В тази страна, която не познаваше дисидентството, преди 1989-та година всички бяха все някак част от системата. А това, че по-късно правителствените промени все пак ставаха възможни въпреки острата поляризация, се дължи предимно на ДПС, което представя турското малцинство. Неговият лидер Ахмед Доган си извоюва авторитет и сред мнозинството благодарение на умелите си политически ходове. От началото на 90-те години популистите имат своето място на политическата сцена в страната. Първото предизвикателство към младата партийна система беше в лицето на американски мултимиардер и неговия Бизнесблок. В последствие се образува антикорупционен орден носещ името на Свети Георги. Малко преди изборите през 2001-ва година Симеон пък съзададе совето Национално движение и предаде страната в ръцете на банкери от български произход, близки приятели на сина му Кирил. Така че, създавайки ГЕРБ Бойко Борисов всъщност само продължи една традиция.

Новост обаче представлява Атака – движението на онези, които изгубиха от модернизацията, чийто лидер е агресивния десен екстремист Волен Сидеров. ”Може и да звучи парадоксално, но Атака е в известна степен единствената модерна партия в България”, казва политоложката Татяна Буруджиева. Защото за разлика от останалите, които искат да завладят цялата партийна система, да бъдат партията на всички българи, Атака изразява интересите на определена група избиратели. Една доста трудна група, която е открито насъскана срещу турците и ”циганите”. Сидеров играе неприкрито ролята на Хитлер, казва Буруджиева. А нейният колега Дайнов, който е осъдил точно четири пъти Сидеров за лъжа и разпространение на расова омраза твърди: ” Системата в България може и да е слаба, но тя явно успява да се справи с такъв като Сидеров”.