Вечерните новини

След няколкодневни масови демонстрации на опозицията в Грузия, президентът на страната Саакашвили обяви, че изтегля президентските избори на 5 януари. Първоначално беше предвидено, те да се проведат през есента. Вчера президентът въведе извънредно положение в страната, като се аргументира със заплаха от евентуален преврат на руските тайни служби. Москва окачестви тези обяснения като „измислици и провокации”. НАТО и ЕС изразиха критики по повод въведеното извънредно положение и призова към диалог с опозицията. Генералният секретар на НАТО Яп де хоп Схефер заяви в необичайно остра форма, че действията срещу грузинската опозиция и свободните медии не отговарят на европейско-атлантическите норми. Противниците на президента Саакашвили временно ще прекратят демонстрациите, за да се избегнат нови сблъсъци с полицията.

Президентът на Пакистан Первес Мушараф обяви парламентарни избори на 15 февруари. По държавната телевизия беше казано също така, че Мушараф ще се оттегли от поста на главнокомандващ армията, ако бъде одобрено преизбирането му за президент. Тази крачка беше поздравена от САЩ. Преизбирането на Мушараф беше оспорено пред Върховния Съд на страната. Преди да бъде оповестено решението на съда, Мушараф въведе извънредно положение.

Ръководството на косовските албанци се опита да приглуши опасенията на международната общност за едностранно обявяване на независимост от Сърбия. След разговор с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, президентът на Косово Фатмир Сейдийу заяви в Берлин, че решението на кризата около статута на провинцията ще се търси с международна помощ. Това се отнасяло и до времето след 10 декември - определен като срок за намиране на изход от кризата. До момента Сърбия категорично отказва да даде независимост на косовските албанци.

ЕС разширява Шенгенското пространство от държави, по чиито граници в бъдеще няма да се извършват паспортни проверки. Министрите на вътрешните работи на 27-те страни –членки решиха на заседанието си в Брюксел да приемат 9 нови държави в общността. От 21 декември нататък пътуванията между Полша, Чехия, Унгария, Словения, Словакия, Малта и трите балтийски републики ще стават без паспортни проверки. Кипър по собствено желание смята да се присъедини към Шенген по-късно. Германският министър на вътрешните работи Шойбле заяви, че разширяването на Шенгенското пространство е радостно за Германия и не представлява никаква заплаха за сигурността на страната. В момента към Шенгенското споразумение спадат 15 от старите страни-членки на ЕС, с изключение на Великобритания и Ирландия. Вместо тях –влизат Норвегия и Исландия.

Израелският заместник-премиер Шаул Мофас настоя за смяната на шефа на международната агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей. Пред израелското радио Мофас заяви, че Барадей си закрива очите пред опасностите, произлизащи от иранската атомна програма и по този начин застрашава целия свят. Вчера Иран съобщи, че вече разполага с онова количество центрофуги за обогатяване на уран, които ще му дадат възможност да произвежда атомно оръжие. В средата на месец ноември ел Барадей ще представи своя доклад за готовността на Иран да си сътрудничи със Запада. Мофас в момента се намира в САЩ на разговори по иранския атомен спор.

Германското правителство смята да подобри интеграцията на живеещите в страната над 15 милиона души с миграционен произход. Специалната пълномощничка на правителството по проблемите на интеграцията Мария Бьомер представи по време на парламентарен дебат така наречения Национален интеграционен план. В него са предвидени над 400 задължения за представителите на политиката, икономиката и сдруженията. Предвидено е например да се увеличи времетраенето на интеграционните курсове от 600 на 900 часа, както и да се въведе подобрено езиково обучение за деца с миграционен произход. Представителите на опозиционните партии на зелените, либералите и левицата обвиниха правителството, че не предлага нищо повече освен общи намерения за бъдещето.

В скандалът за корупция в концерна Сименс е ставало дума за далеч по-големи суми, отколкото се предполагаше първоначално. Шефът на Сименс Петер Льошер заяви, че собствените проучвания на концерна са извадили на бял свят улики за подкупи в размер на един милиард и триста милиона евро. Мюнхенската прокуратура обяви, че независимо от новите разкрития, на първо време няма да има нови съдебни действия срещу концерна. Освен няколко германски прокуратури, следствия срещу Сименс се водят и в няколко държави като Швейцария, Индонезия, Китай, САЩ и Русия.