Видовете безотговорност

Програмата за безплатни закуски в училищата в сегашния й вид е разхищение на публични финанси. Това е един от основните изводи в изследването на Института по социология към БАН, направено по поръчка на Института “Отворено общество”. Из новините на в. “Сега”



Програма на социалния фалш


Програмата за безплатни закуски е една от безцеремонните и развращаващи форми на властова безотговорност. От мига, в който се въведе, обрастна със скандали и обществено неодобрение, чуха се и множество разумни родителски и учителски гласове за пълната й неефективност. Около привилегированите фирми доставчици замириса на корупция и бърза печалба, а дори и слепите прогледнаха за факта колко грешни обществени пари се пилеят на вятъра. “Закуските на Масларова”, каквото е по-широкоразпространеното наименование на програмата, сякаш има за цел да подхранва несвършващия социален фалш, който е обикната практика и на управляващата днес тристранна коалиция, и на предишното правителство.


Само привидно


нещо се прави, симулира се загриженост за изхранването на децата и се осигурява социална заетост, а всъщност в тесни управленски кръгове си разграбват законно публични средства. Да си спомним за метлите на Шулева, за шадраванчетата в старческия дом на Христова и анализираме тутманиците, които Масларова осигурява на учениците, за да им се даде възможност да се погрижат за бездомните кучета. Евтините тестените закуски първо са вредни и водят до затлъстяване, второ са гадни, както се изразяваше дъщеря ми в четвърти клас, и трето внасят смут и объркване в съзнанието на подрастващите, направо ги подготвят за бъдещото им съучастие в безотговорността и неуважението към почтения човешки труд, с който всеки трябва да си изкара и заслужи хляба.


Опасна норма


Разхищението на публични средства се налага като опасна норма, на която непрекъснато и все по-безучастно се и дивим, и гневим. Защото и най-развитите и богати страни не си позволяват подобни автомобилни паркове, властови привилегии, раздути до метастазност администрации, квотни лапачи и сладкодумни гости на държавната трапеза. Не си позволяват безогледно хабене на природа и можещи хора. Но още по-нетърпими от разхищението са начините, по които сме се помирили с него.