Виновни са и онези, които си мълчат
Възмутително е как някои африкански държавни ръководители безскрупулно са се вкопчили във властта. Те отстраняват неудобните критици и противници с подаръци или ги интергират в режима с примамливи постове. Това обаче е най-мекият вариант. В повечето случаи властниците си служат с насилие. Просто противниците изчезват или биват своеволно арестувани. Някои биват заплашвани, други пък получават "урок" под формата на побой. Редица африкански режими не се спират и пред убийства. Политическата криза в Бурунди например трае повече от една година. Откакто президентът Нкурунзиса обяви, че иска трети мандат и прокара волята си чрез избори, които в никакъв случай не бяха свободни и честни, бяха избити стотици хора. Стотици хиляди бяха принудени да напуснат страната, други пък изчезнаха безследно. И светът не надигна глас. Тъкмо напротив. От месеци насам събитията в Бурунди изчезнаха от медийните информации.
В Чад опозицията за пореден път се оплаква, че нейните поддръжници биват преследвани. Тя оспорва изборната победа на Идрис Деби на президентските избори през април и твърди, че е трябвало да има балотаж между двама опозицонни лидери. Президентът Деби обаче се смята за легитимен държавен глава. И то от 26 години насам. Прекрати ли Франция военното си сътрудничество с Чад? Нищо подобно. Тъкмо напротив. След обявяването на резултатите от изборите френският министър на отбраната беше на посещение при Деби, който е един от стратегическите съюзници в борбата срещу тероризма.
Възмущение? Ни най-малко
Тази седмица конституционният съд в Демократична република Конго даде картбланш на Жозеф Кабила. Ако изборите се провалят, той може да продължи да управлява. Удобно решение, тъй като Жозеф Кабила така и така иска да остане на власт. А и той сам си назначава конституционния съд. Какво казват ЕС и Германия, които на изборите през 2006 година положиха много усилия за стабилизирането на Конго? Нищо. Йовери Мусевени в Уганда удължи управлението си, след като беше преизбран за пети мандат. На гости му беше издирваният с международна заповед за арест судански диктатор Омар ал Башир. Това поне трябваше да предизвика възмущение сред международната общественост. Нищо подобно.
В интерес на истината, международната общност от време на време налага по някоя и друга санкция или прекратява сътрудичеството за развитие с някое от африканските правителства. Тази седмица все пак Франция обяви, че иска да разследва неизясненото изчезване на войници след президентските избори в Чад. Но ЕС, Африканският съюз, ООН и страните-кредитори трябва да направят нещо повече. Защото иначе също стават съотговорни за нарушенията на човешките права, за подкопаването на демокрацията и свободата на мненията.
Свежият "вятър на промяната", който задуха през 1990-те години в Африка и стресна много диктатори, отдавна се е превърнал в парализиращ пустинен ветрец. И международната общност също има вина за това, защото си мълчи.