Владимир Путин и републиките от ОНД

Много руснаци смятт ,че Михаил Горбачов започнал с разпродажбата на Съветския съюз.При Борис Елцин процесът към стопяване на някогашната руска империя продължи като в Средна Азия достигна до китайската граница. Обсебващия все повече власт руски президент Владимир Путин не може да предотврати откъсването на все повече бивши съветски републики от руската сфера на господство. Една след друга републиките от създадената през 1991 година Общност на независими държави обръщат гръб на Кремъл. Най-напред Грузия , след това Украйна и сега Киргизстан. Москва безпомощно губи децата си. След фиаското от почти неприкритата намеса на Кремъл във властовите пропорции в Украйна Путин търси сега нова стратегия с оглед на бунта в Киргизстан.В съпоставка с дуенето на мускули за сплашване на по-късно победоносната украинска опозиция , в случая с Киргизстан управникът в Кремъл проявява фрапираща въздържаност. Вярно че Путин разкритикува като незаконно свалянето на проруския президент Аскар Акаев .Паралелно обаче Путин сигнализира готовност за сътрудничество с временния президент Курманбек Бакиев с надеждата за “ положителни “ връзки. Тези изявления показват че понастоящем Москва няма отговор на въпроса как да реагира на революционните движения у някои свои съседи в Кавказ и Средна Азия. Изглежда че е голям страхът от ефекта на доминото. Прекалена твърдост би могла да ускори революционни течения и другаде в ОНД . Путин явно вече се е сбогувал с обещаващи успех хегемониални стремления.През 90-те години Русия виждаше в ОНД шахматна дъска за собствените стратегически и стопански интереси. Сег Путин трезво констатира , че Общността на независими държави не била оправдала предназначението си . Множат се указанията че Москва губи контрол върху една родена през 16 век и в хода на историята подлагана на многобройни промени руска мперия. Докато битката за Грозни се води с одобрение на международната общност под знамето на борбата срещу тероризма и за неутрализиране на ислямския екстремизъм , нещата в Киргизстан и други съседни страни в Средна Азия стоят другояче.Регионът е в центъра на геостратегическия интерес на Русия , САЩ и Китай. В бедняшки колиби като Тюркменистан , Узбекистан и Таджикистан се образува социална почва върху която избуява ислямски екстремизъм. Киргизстан разкрива дилемата на Москва –или да бъде безучастен наблюдател и да губи влияние или пък да окаже влияние и така да изгуби вероятно още повече.