Внезапна спирачка за Европейския Съюз

Все по-неустоим става натискът върху Европейския Съюз, което кара общността да проумее, че мечтите й за всемогъщество се оказват в крайна сметка точно това, което са: само мечти. Възприетата след победата в Студената война поза, чийто основен лозунг бяха безкрайните интеграционни възможности на Европейския Съюз, се сблъсква с реалността по настоящем, и то не с която и да е реалност, а със собствената. Великодушното раздаване на европейски перспективи се оказа пряко силите на уморената обединена Европа.

Трезво погледнато Европейският Съюз дори не е в състояние да осъществи обещаното присъединяване на България и Румъния. Но както знаем: обещаното си е обещано, и двете страни подписаха вече присъединителните си договри, така че връщане назад няма. Поучавайки се от собствените си грешки Европейският Съюз отправя зорък поглед в посока Турция. Страната не само трябва да покаже европейската си годност, но и трябва да докаже, че ще е лесно смилаема храна за Европейския Съюз, тоест че Европа ще е в състояние да я абсорбира безболезнено и безпрепятствено. Това е ключов момент не само що се отнася до турските аспирации, но и до по-нататъшното развитие на Европейския Съюз въобще. Тъй като ако не внимава, общността ще заприлича на малко дете, което първо препълва чинията си, а после се оплаква от болки в стомаха.

Докато Европа не осъществи радикалното си реформиране, и докато страните-членки не се погрижат за финансовото ободряване на общността, е безсмислено да се мисли за по-нататъшно разширяване. Предложението на европейските външни министри за генерално преосмисляне на европейското разширяване дойде късно, но за щастие не прекалено късно. Европейският Съюз е в плачевно състояние, но въпреки това достатъчно силен, за да избегне удара на собствените си прекомерни изисквания. Това не означава, че Европа трябва да инвестира последните си сили в издигането на барикади. Но тя ще трябва да се осмели да каже на чакащите пред портите й, че не всичко е възможно, и най-вече не веднага.