Вода в плетената кошница

„Като гледам този свят, не мога да не се учудвам!”, възкликва чистосърдечно измисления руски писател от средата на 19-ти век Козма Прутков. В подобно положение тези дни попаднаха и управляващите в България, които с неподправено удивление прочетоха в пресата стенограмата от закритото заседание на парламентарната вътрешна комисия от 26-ти март, на което бившият директор на службата за борба с организираната престъпност на практика уличи върхушката в МВР във връзки с мафията и по този начин даде старт на най-тежкия скандал в силовото ведомство през последните 18 години.

Изтичането на данни от различни институции в България е рутинна практика. Един от най-големите „извори” на чувствителна информация, без съмнение, са вътрешното министерство и неговите подразделения. Повечето ключови операции срещу престъпни групировки и техни босове са ставали известни на потърпевшите още във фазата на тяхното планиране. Същото се отнася и при опитите за противодействие на контрабандата, корупцията и наркотрафика.

„Къртиците”, обикновено огладнели оперативни служители

или хора от администрацията, срещу заплащане и с ясното съзнание, че извършват престъпление, звънят с мобилни телефони или изпращат анонимни пликове до когото трябва, за да може сенчестия бизнес да работи гладко и доходоносно. Тъкмо по този начин в пощенската кутия на една политическа централа се появи знаменития диск със подслушаните разговори на шефове на МВР с откровени мафиоти, така излязоха на бял свят и подробностите за нерегламентираните срещи на самия вътрешен министър с фигури от подземния свят. Около скандала с МВР стана ясно, че и ключови шефове на ведомството щедро са участвали в бизнеса с поверителни данни.

За първи път, обаче, ключово важна парламентарна комисия, каквато е вътрешната, се превръща в

спукана информационна бутилка.

Кой точно е изнесъл секретната стенограма от изслушването на доскорошния антимафиот номер едно, едва ли има вече някакво значение. Съвсем безинтересна е и причината за този ход – скандала отдавна оцапа безобразно всичко и всеки от замесените в него. Не е шокиращо и упражненото право на една печатна медия да публикува информация от значим обществен интерес - опазването на държавните тайни е проблем на държавата и нейните ведомства, а не на медиите.

Разтърсващото в конкретния случай е, че рухналата държавност вече е поразила и законодателната власт, поради което днес държавата е заприличала на плетена кошница, в която продължават да наливат вода.

Впрочем тя изглежда така не само в очите на собствените й граждани, но е такава и пред удивения поглед на нейните европейски и евроатлантически партньори. Същите, които се надяваха, че България бързо ще се превърне в нормална и демократична държава.

Докато днес всички единствено могат да вдигат рамене и да се учудват. Подобно на Козма Прутков.