Водевилът “Филчев”

Въпреки, че от седем години бившият главен прокурор се прочу с неконтролируемия си нрав, в последните седмици неговото име се превърна в синоним на безотговорно поведение и наглост. Кой заложи на карта репутацията на държавата пред очите на външния свят? Коментар на Е. Барух

Начинът, по който лицето Филчев се подигра с всички български институции, с цялата професионална гилдия, с журналистическата колегия, с общественото мнение – накратко с целокупния български народ, е една от най-фрапантните демонстрации на дефицита на държавност в страната:

Назначен от бившия министър председател Иван Костов преди 7 години; покровителстван от всички, които дойдоха след него, бившият главен прокурор показа как безсрамието и наглостта, в съчетание с патологично чувство за безнаказаност, могат по един брутален, гаменски начин да дискредитират името на страната дори на международната сцена.

Назначаването на бившият главен прокурор за посланик е гавра с дипломацията и с опитите на България да гради имиджа си на правова държава.

Народът обаче мъдро е казал – не е луд този дето яде зелника, а този, който му го дава…

Списъкът на даващите, уви, е твърде дълъг. И най-вероятно е съставен от хора, които са сключвали с бившия прокурор № 1 изгодни, добре платени политически сделки. Засега всичко това е в сферата на догадките, но няма съмнение, че рано или късно истината ще излезе наяве, Но не това в момента е най-важното.

Дори да допуснем, че още утре ще научим кой и защо е търпял явлението Филчев, няма оправдание за днешното поведение на министъра на външните работи Ивайло Калфин и на държавния глава Георги Първанов. На фона на всичко, което се случва пред очите на цялото общество през последния месец президентът и дипломат № 1 приличат на две наведени и безспомощни фигури, които се опитват да се прикрият зад разни процедури, параграфи, съображения и коалиционни пресмятания, вместо да реагират ясно и категорично на безпрецедентната публична наглост на изпратения от тях посланик в Казахстан.

Няма как да приемем нелогичното и нелепо мълчание по повод поведението на Филчев. Никой не може да разбере как е възможно именно Калфин и Първанов да пропуснат да санкционират дисциплинарно и морално човекът, който още преди да е връчил акредитивните си писма, се прочу с поредица от процедурни, професионални, протоколни и човешки провали.

Най-големият провал обаче е за държавата България: изборът на човек, който очевидно не може да носи отговорност за действията си за представител на държавния глава пред Република Казахстан, е огромен политически гаф. От тук нататък каквато и версия за мотивите довели до този избор да чуем, това няма да изтрие петното от лицето на днешната българска дипломация.