Водещи теми в германската преса на 3 юли

Но преди това – цитат от Зюддойче Цайтунг за политиката и футбола. Както изтъква изданието – футболът е мощен идентификационен спорт – запалянковците живеят със страстите на своя отбор и понякога пожелават на другите чумата да ги тръшне, макар и само за 90 минути. Политиците, които седят на трибуната и смятат, че могат да се възползуват от тези страсти /моят отбор, моята канцлерка/ не разбират нищо от футбол и съвсем малко – от хората. Същото се отнася и до тромавите опити на много от водещите политици – да събудят подем, оптимизъм и задоволство от данъчните увеличения чрез метафорите на световното първенство. Страхотното лятно настроение се дължи на това, че Клинсман, Балак и другите демонстрират невероятни постижения във футбола. На каквото не бихме могли да се надяваме що се отнася до Меркел, Мюнтеферинг и останалите.

Анализирайки състоянието на управляващата коалиция мюнхенският Абендцайтунг стига до извода, че все повече политици от двете големи партии в нея получават болки в корема от сиропчето, приготвено за тях от доктор Меркел и главния лекар Мюнтеферинг. По отношение на реформата във федерацията се инатеше фракцията на социалдемократите, а по отношение на финансирането на здравеопазването лагерите са на път да се хванат за косите. А през есента се очертава поредното изпитание – имайки предвид полярните мнения по промените в трудовото законодателство. Едно е сигурно: мърморенето около коалицията ще се усилва, ударите под кръста ще се увеличават. А ние би трябвало да се радваме на краткотрайната лятна пауза.

Кьолнският Експрес цитира основоположника на Партията на свободните демократи Ото граф Ламбсдорф, според когото краят на голямата коалиция и предсрочните избори предстоят съвсем скоро. Със сигурност чак дотам не се е стигнало – продължава изданието, но няма и как да се скрият признаците на умора и изразходваност в екипа на Меркел. Междувременно не само социалдемократите се сриват в допитванията, същото се забелязва и при християндемократите. Вероятната причина е в това, че вече нито една от двете партии няма собствен почерк и отчетлива позиция в играта на голямата коалиция. Червено или черно – разликите отдавна са размити. Повечето хора с право се дразнят от провежданите от безсилно изглеждащата канцлерка седмични политически дебати, от които освен данъчни увеличения абсолютно нищо друго не произлиза.

Мителдойче Цайтунг се спира на споровете около реформата в здравното осигуряване, като отбелязва, че консерваторите са загрижени за това щетите да се ограничат. И не желаят да допуснат следващи данъчни увеличения в хода на здравната реформа. Но при по-внимателно вглеждане се разкрива, че те сдържат думите си само наполовина. Така например – Ангела Меркел изключва следващите години /от данъчни увеличения/ само от своя гледна точка. А провинциалните министър-председатели – християндемократи като заарландеца Петер Мюлер, които оповестяват твърдия си отпор в Бундесрата, може изобщо да не бъдат запитани. Обществена тайна е, че федаралното правителство иска да предотврати всичко, което изисква и одобрението на провинциите. В противен случай пак ще трябва да се делят приходите, което ще ограничи притокът към здравните фондове. От своя страна Вестдойче Цайтунг изтъква, че именно на провинциалните премиери от ХДС се дължи това, че оргията по увеличението на данъците засега не е продължила. Някои от тях биха искали да спечелят местните избори през 2008-ма година, което няма как да стане ако тръгнат срещу избирателите. Това, че Меркел има позиция, е разумно. Тя не би могла да си позволи коалиция на всека цена. Същевременно, обаче, нито консерваторите, нито социалдемократите могат да си позволят да излезат от коалицията. Просто данните от допитвания не са достатъчно добри за тази цел.