1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Военните бази на САЩ на българска територия

30 ноември 2005

Вторият кръг от преговорите за разполагането на съвместни военни обекти на българска територия между България и САЩ приключи с уверението, че до пролетта между двете страни ще бъде сключена съответната договореност.

https://p.dw.com/p/AsyB
Снимка: AP

Показателен за деликатността на втория кръг от преговорите за създаването на съвместни военни обекти на САЩ и България е факта, че той се състоя в условия на пълна конфиденциалност и този път далеч далеч от медиите. Така или иначе се разбра, че през пролетта се очаква споразумението да бъде подписано, че напредъкът бил “твърде сериозен” и договореното на първия кръг през октомври било “много повече, отколкото са се надявали и двете страни”.

Според посланика на България в НАТО Любомир Иванов, българо-американските военни съоръжения ще се управляват от български командир, а американският ще взаимодейства с него и ще командва само своите подчинени. Това е едно от условията, които са били обсъждани в хода на преговорите. Висши военни смятат, че при това положение съоръженията, които ще се използват от американците, следва да останат български. Когато няма контингент на САЩ в тях, няма да се вдига и американското знаме, а когато има, ще се вдигат и двете знамена.

Американски вестник, който се позовава на българските преговарящи съобщи също, че САЩ щяли да финансират изграждането и възстановяването на български военни съоръжения по силата на 10-годишно споразумение. Базите ще бъдат две - в Безмер и Ново село, като в тях американците предстои вложат значителни инвестиции. Те щели да плащат и за всички услуги, които ползват в България, нещо, което било изрично записано в проектодоговора. Двете страни все още преговаряли кое правосъдие да се прилага при евентуално престъпление на американски войник в България. Според българската страна «никой не идва доброволно на задгранична военна мисия, тези хора ще се изпращат от съответното правителство и то трябва да осигури правосъдие за съответния военнослужещ».

По-интересни в случая, обаче, са коментарите не на друг, а на официалната американска страна. Става въпрос за заместник-говорителя на Държавния департамент на САЩ Адам Ерели, който в отговор на въпрос зададен, забележете, от руската информационна агенция Итар-ТАСС, поясни във Вашингтон, че българското правителство засега не може да си осигури обществена подкрепа за разполагане на базите на българска територия и това било известно на САЩ. «Ценим България като приятел, но България ни е нужна и като съюзник», отбелязал говорителя, като не дал отговор на въпроса дали Вашингтон ще се съгласи да разположи войски в България, ако София не се откаже от правото да забранява на САЩ да провеждат бойни операции от базите на нейна територия.

Всъщност тъкмо в тези въпроси на руската осведомителна агенция и в неохотата на американския говорител да отговори на някои от тях вероятно е скрит “ключа от бараката”.

Едва ли е тайна, че мнозинството избиратели на водещата в тристранната коалиция БСП все още трудно “преглъщат” термина “ военни бази”, камо ли “американски”. Все пак за по-възрастните от тях и Кока кола-та продължава до днес да е опасна алкохолна напитка, която, според комунистическата пропаганда навремето, докарвала “американските агресори” до извършване на жестокости в пияно състояние. Реакцията на тази партия около унищожаването на съветските ракети СС преди няколко години е симптоматична в това отношение. Въпреки безспорните изгоди за населението от временното използуване от американците на летището край Бургас по време на кампанията срещу Ирак и доказаните ползи не само за икономиката, но и за националната сигурност от наличието на американски бази въобще, крайната българска левица и сега продължава да подклажда рудиментарните националистически емоции на своите привърженици. Ако съдим по специфичния интерес на руската осведомителна агенция към въпроса за бъдещото американското военно присъствие в България може да се предположи, че в съпротивата срещу него е възможно да се намесят и външни фактори, които не биха се поколебали да активизират допълнително обществено недоволство сред свои симпатизанти в левицата.Това би могла да бъде причина за проточване на преговорите и отлагане за идната година подписването на иначе почти готовото споразумение.

Колкото до статута на американските военнослужещи и тяхната оперативна свобода, там едва ли могат да се правят сериозни пазарлъци. Просто смисълът на разполагането в България е тъкмо получаването на такава оперативна свобода, която е гаранция, че американците ще могат ефективно да изпълняват задачите си, но, което е особено важно в конкретния случай, във взаимодействие с българските си партньори и власти.

Засега очакванията са договореностите да бъдат парафирани през пролетта на 2006 година, макар че според българските преговарящи е по-добре това да се случи не по-късно от февруари, когато се залагат параметрите в бюджета на САЩ, който обикновено се гласува от Конгреса през есента.