1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Военните и кризата в Бирма

7 октомври 2007

След успешното смазване на бунта на монасите и опозиционерите, военната хунта в Бирма заявява готовност за преговори и гледа да печели време. Анализ от кореспондента на в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”, Манфред Рист:

https://p.dw.com/p/BnXM
** FILE ** Myanmar junta leader Sen. Gen. Than Shwe attends Armed Forces Day ceremonies in Yangon, in this March 27, 2005, file photo. Pro-democracy demonstrators by the thousands may be willing to sacrifice themselves in the streets of Myanmar but stand little chance of success unless they oust Than Shwe. (AP Photo/David Longstreath, FILE)Снимка: AP

Военното присъствие в Рангун не се набива толкова в очи. Бившата столица на Бирма остава в хватката на армията, но това не бива да бъде така очевидно. Така изглежда нормализацията по бирмански.

Междувременно отново функционират пълноценно интернет и телефонните връзки. Новият облик на държавата, в която са възстановени “мирът и редът”, включва и готовността на управниците за диалог: хунтата отправи към водачката на опозицията Аюн Сан Су Чи предложение за преговори, утежнено обаче с толкова условия, че трябваше да бъде отхвърлено.

Войниците си свършиха работата. Сега започва заглавичкването, печеленето на време и игрите на дипломатическия паркет. Фактът, че по улиците вече не се пролива кръв, не е резултат на преговори, а на бруталното потъпкване на протестното движение. Цената за това плащат затворниците, работниците по принуда, прокудените и населението, което трябва да живее в и с тази система.

Името на системата е “Татмадав”. С него се обозначават военните, които са на власт в Бирма от 1962 насам. Това име предизвиква ужас сред бирманците. Защото армията стреля не само сега и през 1988 срещу своите граждани. Още от 60-те години тя воюва неотстъпно срещу бунтуващите се малцинства в източната част на страната. Кървавите следи и опустошенията са налице. Свидетелите живеят при най-мизерни условия в бежански лагери покрай тайландската граница.

Според един достоворен източник, от войските, които контролират сега Рангун и стрелят по населението и монасите, не може да се очаква снизхождение или отказ за изпълнение на заповедите. Това били закоравели в боевете части от периферията на страната, които нямали нито скрупули, нито гражданско образование, войници, подивели от живота в джунглите.

С една дума: системата Татмадав, кореняща се в създадената от генерал Аюн Сан бирманска национална армия, въплъщава проблемите на страната. Също така безспорно е, че генерал Тан Шве олицетворява тази система и ръководи своята хунта с желязна ръка. Предшественикът му Не Вин, който бе отстранен от власт малко преди смазването на народното възстание през 1988, беше все пак убеден социалист; според сина му той оставил само няколко къщи и нищо повече. Тан Шве обаче принадлежи към онази алчна клика, която освен абсолютната власт притежава и съответните материални резерви.

И все пак представата, че Татмадав може да бъде ключът към изхода от бирманската криза, не е абсурдна. Докато Тан Шве не е завършил дори и гимназия и хоризонтът му се простира най-много до съседните южни китайски провинции, неговите офицери са с по-добро образование и познават външния свят. На тях – и на съюзника им Пекин – би трябвало вече да е ясно, че Бирма стигна до края на задънената улица. Генерал Тан Шве, който се чувства особено силен сега, е в действителност най-слабата брънка в армейското ръководство, която трябва да бъде подменена. И вероятно той – както навремето Не Вин – ще бъде пожертван.