Военното сътрудничество в ЕС

Петата берлинска среща по въпросите на сигурността събра цвета на военните специалисти: две хиляди участници, сред които 25 министри и десетки генерали и адмирали. Всички ги интересува въпросът какво е бъдещето на общата европейска отбранителна политика. Председателят на конференцията Карл фон Вогау е на мнение, че страните-членки си сътрудничат много успешно:

"Пример за успех е поемането от НАТО на командването на международните сили в Босна и Херцеговина. Същото може да се каже и за подсигуряването на изборите в Конго: 6000 европейски войници в БиХ и 2000 в Конго. Това са важни стъпки напред."

Важни стъпки, но не и достатъчни. Вогау пледира за истинска европейска армия с еднакво въоръжение. В това отношение трябва да се направи още много. Така например наличието на различни комуникационни системи затруднява съвместните операции на германски и гръцки войски:

"Страните-членки на ЕС изразходват ежегодно за въоръжение по 170 милиарда евро. Това е малка част от военния бюджет на САЩ. Само че американците ни казват: вие харчите 40 процента, но ефикасността е едва 10 процента. Защото ние трябва да правим едно и също нещо 25 пъти."

Предпоставка за общата отбранителна политика е приемането на обща конституция, регламентираща ясно военната и външната политика. Това е становището, което застъпва председателят на външнополитическата комисия на Европейския парламент Елмар Брок - и не само той:

"Днес ние сме принудени да се обърнем към онзи, който контролира апарата и парите, към някой друг, който има наистина пари, но иска да преговаря, докато пък трети човек бива избиран всеки шест месеца, за да ръководи Съвета на външните министри. Много ясно, че така не се върши работа."