Времето за вота на недоверие в Бундестага наближава

Времето тече – изтъква Меркише Алгемайне, като допълва, че с обявяването на искането на доверие в Бундестага в петък федералният канцлер Герхард Шрьодер е задействал механизма за провеждането на нови избори. Дотогава, обаче, трябва да се преодолеят три препятствия – собствената му коалиция трябва да оттегли доверието си, президентът трябва да разпореди разпускането на парламента, а федералният конституционен съд не трябва да издига никакви възражения. Някои от политическите наблюдатели вече заявяват, че президентът ще докаже по най-добрия начин своята надпартийност ако сложи края на тази игра.

По същия повод Абендцайтунг отбелязва, че след като канцелрът Шрьодер е поставил въпроса за доверието, след гласуването в Бундестага на ход ще е президентът Кьолер. Или през есента в германия ще се проведат предсрочни избори, или Германия ще бъде изправена пред проблем. Затова и Кьолер сега е изправен пред най-трудното си решение – както гласят и коментарите. Наистина ли? В крайна сметка случаят е прост. Канцлерът все още разполага със същото мнозинство, което получи при гласуването на последните избори. И ако междувременно постът е омръзнал на Шрьодер, съществува инструментът, наречен оставка. Избраният от Шрьодер път през вота на доверие е едно кристално нарушение на конституцията.

И Райн-Некар Цайтунг акцентира върху факта, че времето лети – в петък е гласуването на вота в Бундестага. Само президентът, който изпитва силно недоверие към опитите за конституционни манипулации, може да окаже влияние. Ако той каже да, надали ще може да се очаква протест от страна на Конституционния съд – тъй като конституционните органи се намират в тесен неформален контакт. Отправената вчера от Шрьодер молба към Парламента – да се произнесе по поисканото доверие, е прекалена. Тъй като той би могъл да постигне точно противоположния ефект с гласовете на лоялните членове на кабинета. И никак не е сигурно дали сега ще се потвърди политическата приказка – че да има доверие е добре, но да има нови избори е по-добре. От Кьолер зависи дали ще се стигне до нова червено-зелена нормалност. Или пък канцлерът ще бъде принуден да подаде оставка.

Ето сега и позицията на Щутгартер Цайтунг – те не го казват направо, но е така: принципно изглежда, че червено-зелените отново са намерили своя единен курс. И двете партии – Социалдемократическата и Зелената – търсят отграничението си от гражданския лагер, и двете подчертават левия си профил. При това положение не е изключено обновяването на коалицията – в съответствие с гласовете на избирателите – ако се преодолеят раните, нанесени след съвместното поражение по време на изборите във федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия. Само че изобщо не изглежда така, като че ли германците се стремят към ново издание на този съюз. Според проучванията ХДС и ХСС са много по-напред.

Саарбрюкер Цайтунг е на мнението, че въпросът за доверието, поставен от канцлера Шрьодер пред парламента, вече е получил своя политически отговор от неговата партия. Социалдемократите – както показват детайлите от тяхната предизборна програма – са се отдалечили осезаемо от дневния ред на Шрьодер, и фактически вече са му гласували недоверие. Което води до една гротескна ситуация – ако канцлерът възприеме новия курс, то за социалдемократите няма да има никакви основания да гласуват отрицателно при искането на доверието в Парламента. Ако, обаче, той остане при сегашния си курс /заради потвърждението на който всъщност и бяха поискани предсрочните избори/, то той повече няма как да се явява като кандидат за канцлер на социалдемократите. И трябва да предостави нещата на Франц Мюнтеферинг. Това би било най-доброто и най-последователното решение.