1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Все повече сърби подават молби за български паспорти

Михаел Мартенс, Франкфуртер Алгемайне20 август 2007

Гражданите на Сърбия, Македония или Молдова все по-интензивно се интересуват от своите действителни или мними български или румънски корени, за да получат паспорти от страните-членки в ЕС.

https://p.dw.com/p/BW2t
Снимка: picture-alliance/dpa

ЗАКРИВАНЕ НА ЖИВО


Все повече сръбски граждани напоследък откриват, че всъщност предпочитат да са българи – или поне и сърби, и българи. Както съобщи Дойче веле само от март насам 3400 обитатели на Сърбия са подали молба да получат гражданство в източната съседка, на която сърбите едно време обичаха да се подиграват като изостанала страна. Този феномен е най-разпространен в югоизточна Сърбия, където живее малко българско малцинство. Причините за пълзящата административна българизация са очевидни: със сръбски паспорт в джоба далеч не се стига, откакто страната е обградена на север и на изток от членките на ЕС Унгария, Румъния и България. Особено трудно е да се извади виза за Шенгенските държави. Сърбите трябва да представят покана и да преглътнат времеядното висене по опашки пред консулствата в Белград. Ако обаче имаш български или румънски паспорт – нямаш тези грижи.

Ето как във всички държави от така наречените Западни Балкани, а също и в Молдова, се пробуди жив интерес към действителните или мними български или румънски семейни корени. Вярно, че в Сърбия феноменът все още не е масов: според българското Министерство на правосъдието досега само 1200 сръбски граждани са получили български паспорт. Но ако западната интеграция на Сърбия продължава да се бави, интересът би могъл да достигне доста по-високи равнища. Досега Сърбия няма дори споразумение за асоцииране с ЕС, което е първа стъпка към членството. За да се сключи такова споразумение, ЕС изисква първо ареста и предаването на предполагаемия военнопрестъпник генерал Ратко Младич, така че засега няма напредък. Защото правителството в Белград тъй и не успява да даде убедителни доказателства, че Младич не се намира в обсега на действие на сръбските власти. В Македония, чието славянско население много по-лесно може да докаже български корени, броят на кандидатите за български паспорт непрекъснато нараства. Наистина, Македония има споразумение за асоцииране с ЕС и се води кандидат за членство, но все още няма дори дата за старт на преговорите.

Много по-масов е този феномен в Молдова, и то от години. Бившата съветска република с население от близо 4 милиона, която се намира под силното политическо и икономическо влияние на Русия, извлича определена изгода от новата съседска политика на ЕС, но за разлика от Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Сърбия в момента няма дори теоретични шансове за еврочленство. Държавните статистики по въпроса едва ли са достоверни, но според заслужаващи доверие оценки стотици хиляди молдовци вече са подали молби за румънско гражданство. И то не само хора от румънско езичната общност в Молдова, но и техни руско езични съграждани. В Приднестровието пък, което се отцепи от Молдова и всъщност е московски протектора, много лесно се получава руско гражданство. То също е привлекателно за молдовците, които търсят работа не само в Европа, но и в Русия. Така в малката държава между Украйна и Румъния се очертава още един разлом между ЕС и Русия.