Във Варшава продължава Третата среща на високо равнище на Съвета на Европа
17 май 2005
Предизвикателството пред тази среща на върха на държавните и правителствени ръководители от страните членки на Съвета на Европа е да се даде отговор на въпроса: каква е ролята на тази най-голяма и най-стара европейска организация в бъдеще, в един свят, в който Европейският Съюз, Европейската комисия и Европарламентът са разгърнали пълното си въздействие. Адам Ротфелд, външният министър на страната домакин, призова към провеждането на дебат за новата архитектура на обединена Европа.
“Аз самият взех тази година участие в общо три срещи на върха, които според мен не бяха белязани от постигането на ефективни резултати. Съветът на Европа е обаче от изключително важно значение. Организацията има три основни цели: защитата на човешките права, на демокрацията и на върховенството на закона. И в трите области Съветът на Европа играе водеща роля.”
В речта си пред форума във Варшава украинският държавен глава Виктор Юшченко благодари на европейците за солидарността им по време на Оранжевата революция. В същото време обаче той отбеляза, че Европа е на път да се превърне в контитент на двете скорости, при което на заден план остават най-вече интересите на страните от Източна Европа.
“Символичен е фактът, че Третата среща на върха на Съвета на Европа се провежда на изток от Берлинската стена, която разделяше Стария континет. Нашето основно задължение днес е да продължим този процес, за да предотвратим издигането на нови разделящи стени.”
Срещата на върха във Варшава е едва третата в 56-годишната история на Съвета на Европа. На срещите на високо равнище във Виена през 93-та година и в Страсбург през 97-ма година на преден план стоеше въпросът за новата Европа след падането на Берлинската стена. С приемането на нови страни членки от Централна и Източна Европа организацията постигна новото обединение на континента и преодоляването на последиците от Втората световна война. Днес Съветът на Европа е изправен пред предизвикателството да е неизменен спътник на държавите от Централна и Източна Европа в процеса на демократизация по пътя им към еврочленството. От една година насам 25 от 46-те страни от Съвета на Европа са членки на Европейския Съюз, към тях ще се присъединят скоро също България и Румъния. По този повод в изказването си на форума българският държавен глава Георги Първанов отбеляза, че Съветът на Европа бе първата демократична институция, отворила врати за България. Българският президент сподели също вижданията си за бъдещото развитие на организацията и нейното взаимодействие с другите европейски организации като Европейския Съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която заедно със Съвета на Европа разпространи обща декларация за задълбочаване на досегашните добри отношения в решаването на проблеми, свързани с борбата срещу тероризма, нелегалния трафик на хора и защитата на правата на националните малцинства. Правителственият ръководител на Люксембюрг и до края на месец юни ротационен председател на Европейския Съюз Жан-Клод Юнкер съобщи, че ще предложи план за действие в съвместните операции. На днешното пленарно заседание бе взето и решение за засилване ролята на Европейския съд за човешките права. Жан-Клод Юнкер подчерта, че е необходимо бързото ратифициране на протокол 14, приет от Комитета на министрите на Съвета на Европа преди една година, който цели да се намали претрупването на съда с дела. Същият призив отправи и федералният канцлер Герхард Шрьодер. На днешното заседание той нарече Съвета на Европа неизменен пътеводител към установяване на демократичен и мирен ред в цяла Европа. Като най-важното постижение на организацията Шрьодер окачестви европейската конвенция за защита правата на човека, която важи за 800 милиона жители на 46-те страни членки на Съвета на Европа.
“Трябва да положим съвместни усилия за улесняване работата на Европейския съд за правата на човека. Длъжни сме също да са борим срещу три основни порока на човечеството: тероризма, търговията с хора и прането на пари.”
Форумът във Варшава е съпроводен от демонстрации на няколкостотин антиглобалисти, които организираха протестно шествие срещу войната в Ирак и в Чечения и издигнаха искания да се анулира външния дълг на най-бедните държави.