Възможно ли е сръбско покаяние 15 години след военнопрестъпленията във Вуковар?

200 души ранени и най-обикновени граждани, намирали се по това време във вуковарската болница, са убити. Няколко хиляди хървати са завлечени в лагери. В битката за града загиват 1600 души, 2500 са ранени. 22 хиляди души са прокудени от домовете си. И досега в списъка на безследноизчезналите има 500 имена от Вуковар. Също както Сребреница Вуковар е символ на извършените през войната в бива Югославия военнопрестъпления.

И досега името на този град се изговаря в хърватия със смесица от болка, възмущение, гордост, тъга, но и ужас. 25 хиляди души се събраха на организирания тези дни траурен марш във Вуковарв памет на загиналите през мрачните дни отпреди 15 години. Сред пристигналите във Вуковар бяха и 20 представителки на сръбската организация за мир ”Жени в черно”. Преди да отпътуват от Белград те се обърнаха към обществеността с думите: ”С тъга, но и с чувства на срам си спомняме за трагедията, която достигна своята кулминация точно преди 15 години. Ние припомняме за първото от цяла поредица военнопресътпления, извършени в наше име. Ние припомняме за това, знаейки ,че престъплението тръгна от Белград. Обикновени граждани на Белград обсипаха с цветя онези, които бяха тръгнали към вуковар, за да направят от него втори Сталинград.”, заявиха представителките на сръбската организация ”Жени в черно”. Обръщайки се към роднинете на жертивте от Вуковар те добавиха: ”Ще направим всичко, което по силите ни, за да може истината за Вуковар, а и за престъпленията, извършени по време на войните от 1991-ва до 1999-та година, да се впише в съзнанието на сърбите и всички онези, които са извършели престъпления спрямо човечеството да бъдет наказани с цялата строгост на закона”.

По време на възпоменателния митинг председателката на сдружението Вуйошевич припомни:

През всичките тези 15 години организацията ”Жени в черно” се бори за разкриването на престъпленията и наказването им, независимо на чия територия са били извършени те. За това работим и днес и затова сме тук- за да изразим съчуствитео си на роднините, на майките и да ги помолим да ни простят за онова, което други са сторили от наше име.

Мълчаливо сръбските жени положиха венец с надпис: ”Простете ни!”. Техният жест предизвика сдържени реакции, макар че тази организация винаги е сочила престъпния характер на режима на Милошевич, никога не е премълчавала отговорността на църквата и академията на науките с тяхния великосръбски шовинизъм. Освен това една от главните цели на тези сръбски жени е да се противопоставят на тенденцията за забрава, на желанието да се изтрият събитията във Вуковар от учебниците по история. Единствената им опора са прогресивните сили в Сърбия:

Има и една друга Сърбия, демократична Сърбия, която не е съгласна с онова, което се е случило и може би все още се случва, само че по-приглушено, заяви Вера Вуйошевич.

И тези й думи бяха приети доста сдържанао от хърватите, присъстващи на трауерния марш. Някогашният главнокомандващ защитата на Вуковар Миле Дедакович заяви:

Трябва да кажа, че беше ужасно и тези жени проявиха голяма смелост, като се появиха сред нас тук в този ден. Те обаче са дошли, за да ни помолят за прошка. Аз лично съм доволен, че те дойдоха и нямам нищо против, ако идват и занапред.

За разлика от Сребреница, сръбската страна все още не се е извинила официално за стореното във Вуковар. Така че посещението на “жените в черно” беше важен сигнал за сръбското гражданско общество. И още един знак показа, че в Сърбия все пак не са забравили за стореното от тяхно име във Вуковар. Наташа Кандич, ръководителка на неправителствената организация Фонд за хуманитарно право пусна официално от името на група граждни на Вуковар наказателен иск срещу сръбската държава.

Изненадващо е, че сръбският президент, който отиде дори до Сребреница, никога не е повдигал темата за Вуковар. Никога не е говорил официално за това, твърди Наташа Кандич.

Правозащитничката допринесе значително за съдебния процес срещу така наречената тройка от Вуковар. Благодарение на Кандич пред трибунала в Хага застанаха множество важни свидетели, които разказаха за преживените от тях събития преди 15 години.