Външната политика на френския президент Никола Саркози

Френският президент води външната си политика така, сякаш разрешава вътрешнополитически въпроси. За Никола Саркози важи правилото, че всяко негово хрумване трябва да бъде реализирано. Важни са единствено резултатите. Освобождаването на българските медицински сестри в Либия беше затова изцяло по вкуса на френския президент, който обра лаврите, примирявайки се с критиката от страна на Берлин и Брюксел. Дидие Бильо от Института за международни отношения казва в тази връзка следното:

“С невероятната си самоувереност Никола Саркози се намеси в случая с българските медици в Либия и допринесе за освобождаването им, без да се съобразява с останалите европейци, които от край време се бяха ангажирали със случая. Смятам, че рано или късно френският президент ще трябва да се научи да съблюдава останалите играчи на световната, а и на френската политическа сцена.”

Никола Саркози е човек на ясните думи. Той обича да казва това, което мисли, дори и да осъзнава, че не използва най-удачните фрази. Например по адрес на Иран, който Саркози предупреди, че ако не се откаже от ядрените си амбиции, ще предизвика война. Иранска бомба или бомбардиране на Иран – тази ужасяваща алтернатива, очертана от френския президент, говори за сближаването му със САЩ по някои основни въпроси, казва експертът Дидие Бильо, като обръща внимание и на факта, че във външнополитическата си реч Саркози е отделил основно внимание на борбата срещу тероризма.

“Не можем да отречем значението на борбата срещу терора. Но който я поставя в центъра на международните отношения, се присъединява към лагера на американския президент.”

Именно тук е основната разлика спрямо външната политика на предшественика на Саркози Жак Ширак, който охлади френско-американските отношения, противопоставяйки се на американската инвазия в Ирак. Новият държавен глава на Франция прави понастоящем всичко възможно, за да поизглади отношенията със САЩ, твърди Ернст Хилебранд от френския клон на фондация Фридрих Еберт.

“Безспорен факт е, че няма никакъв смисъл в това, Франция да продължава да се представя като антагонист на САЩ. От тази гледна точка амбициите на Саркози са разумни. Не е разумен обаче подходът му.”

Многобройни и разновидни са спекулациите относно мотивацията на Никола Саркози. Дидие Бильон от Института за международни отношения е на мнение, че Саркози е движен от лично убеждение – от една страна той почита САЩ, а от друга се опитва да превърне Франция в един от основните играчи на световната политическа сцена.

“Превръщайки се в един от солидните партньори на САЩ, Франция ще подобри позициите си на световната политическа сцена. При това досега винаги сме се отличавали със способността да действаме самостоятелно.”

Експерти предричат, че що се отнася до външната политика, рано или късно Никола Саркози ще бъде принуден да се съобразява с реалността. Засега обаче френската външна политика явно става все по-непредвидима.