Среща на външните министри на ЕС в Авиньон

Външните министри на ЕС започнаха своите дискусии не с основната тема- кавказкия конфликт, а с трансатлантическите взаимоотношения. тъй като кандидатите на двете големи партии в САЩ за президентските избори вече са известни, Европа трябва да прецени, какви политически промени могат да настъпят и в трансатлантическите отношения, заяви високопоставен дипломат. И тъй като в политиката всичко е взаимосвързано, външните министри обсъжат и въпроса за последствията от кавказкия конфликт в контекста на трансатлантическите връзки. Въпреки че САЩ и Европа са на единна позиция относно териториалната цялост и суверенитет на Грузия, в политическия тон на Вашингтон се забелязва втвърдяване на позицията спрямо Русия. Федералният министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмаейлр настоя за внимателно разследване на ролята на Грузия в конфликта: "След като сега ние навлизаме в нова фаза на развитие на отношенията между страните в конфликта, тук имам предвид Русия и Грузия, и когато трябва да се вземат решения, мисля че е много важно да се разбере кой и доколко е допринесъл за ескалацията и за въоръжените сблъсъци".

Също и люксембургскиянт външен министър жан Аселборн предупреди за опастността вината да бъде приписана единствено на Русия. Според него трябва да бъде изяснена и ролята на Грузия в конфликта.

Пакт за стабилност в Кавказ

Франк-Валтер Щайнмайер отново апелира за създаването на един вид нов пакт за стабилност, по подобие на Стабилизационния пакт за Балканите. САЩ от своя страна настояват за бързото приемане на Украйна в НАТО и в ЕС, а европейците все още удрят спирачките. На предстоящата среща на върха ЕС-Украйна идната седмица, старните-членки възнамеряват да задълбочат преговорите за споразумение за партньорство и сътрудничество, а същинското членство в съюза зависи от изпълнението на строги кретирии, които Украйна все още не е изпълнила, както заяви Бенита Фереро-Валднер в Авиньон. Но да се върнем към конфликта между Русия и Грузия. Някои старни-членки, като Великобритания, Полша и Швеция настояват за категорично по-остър тон спрямо Москва, докато Германия, Франция и Италия наблягат на по-дипломатически средства. Някои политически наблюдатели отсега съзират евентуално разцепление между старите и новите страни-членки, подобно на разнобоя преди пет години около Иракската война. Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Хавиер Солана заяви, че ЕС е готов веднага да изпрати мисия в Грузия и в сепаратистките области Южна Осетия и Абхазия, която да контролира примирието и изтеглянето на руските войски . Френският външен министър и домакин на срещата Бернар Кушнер , каза, че въпреки някои различия в мненията по единични въпроси, Европа и САЩ в общи линии поддържат единна политика относно кавказкия конфлкт.

Ще има ли санкции срещу Русия

На 8 септември предстои среща между френския президент Никола Саркози и руския му колега Дмитрий Медведев, от която може да зависи и евентуалното бъдеще на преговорите за стратегическо партньорство с Русия, взависимост от интерпретацията на събитията в Кавказ. Засега са прекратени всички срещи, свързани с преговорите за стратегическо партньорство, доката руските войски не се изтеглят окончателно от грузинска територия.

►◄