Тази така трудна за ЕС година приключва с много проблеми и малко решения. На последната за 2016 среща на върха бяха обсъдени почти всички кризи и конфликти - от Сирия, Турция и Украйна до миграцията и Брекзита. Но реални решения не бяха постигнати.
Единственият положителен резултат се състои може би в това, че 28-те страни-членки някак успяха да прикрият дълбоките си разногласия по много от отделните въпроси. Но като цяло тази среща на върха приличаше на придвижване през минирано поле - бавно, внимателно, пипешком.
Много думи, малко дела
По темата за конфликта в Сирия европейските лидери успяха донякъде да демонстрират единство - изречени бяха много думи, чухме упреци и критики, призиви и обещания за подпомагане на хората в нужда. Но въпреки това за пореден път стана пределно ясно, че ЕС не е в състояние да упражни истински натиск в този конфликт. Не му стигнаха силите дори да заплаши Русия и Иран със санкции заради тяхното участие в тази война - просто защото много страни-членки се обявиха против нови санкции срещу Путин. Тяхната аргументация: санкциите няма да уплашат руския президент. Най-много да го провокират допълнително. Простата формула, зададена от шефа на ЕК Юнкер, гласи: никой европеец няма да рискува живота си заради Сирия.
Макар и не без трудности, 28-те държавни и правителствени ръководители успяха да опазят единството си по въпроса за санкциите срещу Русия заради конфликта в Източна Украйна и анексирането на Крим. Тъй като мирният процес буксува, санкциите бяха удължени с още 6 месеца. Но понеже тази наказателна мярка отдавна вече не стряска никого в Кремъл, и по този въпрос ЕС не разполага с ефикасни средства за оказване на натиск.
Решение не намери и спорът около Споразумението за асоцииране с Украйна. Въпреки отстъпките, направени от останалите 27 страни-членки, холандският премиер Марк Рюте продължава да се съмнява, че парламентът на страната му ще се съгласи да ратифицира подобно споразумение. В родината си Рюте вече загуби един референдум, който популистите използваха за пропаганда срещу Украйна, срещу ЕС, срещу мигрантите. А като имаме предвид, че през март в Холандия предстоят избори, ситуацията изглежда наистина заплетена.
Едно обаче е ясно: ако Холандия скоро не ратифицира Споразумението за асоцииране, то ще стане несъстоятелно. Това би било тежък удар за украинците, които в името на това споразумение през 2014 година се вдигнаха на революция. И дадоха немалко жертви. Подобно развитие определено ще зарадва руския президент Владимир Путин, който с огромно удоволствие ще наблюдава как ЕС се самораздробява. И още нещо: провалът на Споразумението за асоцииране с Украйна би бил наистина лош знак за държавите от Западните Балкани, които се стремят към членство в ЕС. Защото ще стане ясно, че тяхното присъединяване може да бъде блокирано от референдум в която и да е страна-членка. Така вълната от национализъм и популизъм, която напоследък залива все по-широки части от ЕС, скоро може да вземе нови жертви.
Отложените въпроси
Всички останали конфликтни теми останаха извън дневния ред, за което има две възможни причини: европейските лидери или са знаели, че не могат да постигнат консенсус, или просто нямат представа как точно да действат. Отложен бе въпросът за общия, солидарен подход в миграционната политика. Отложен бе и тъй важният разговор за отношенията с Турция. Не бе потърсено и решение на проблема с растящия национализъм след британския референдум за излизане от Общността. Всички тези горещи теми бяха отложени за догодина - само през първите три месеца на 2017 са насрочени четири срещи на върха.
Тази безпомощност обаче не бива да се тълкува превратно като доказателство, че вече нямаме нужда от ЕС. Точно обратното: Съюзът трябва да се противопостави решително на възхода на национализма и популизма. С малки крачки и с мъчителни компромиси. Може и да не изглежда много секси, но алтернатива просто няма.