Въпросите, на които не даде отговор Конгресът на Зелената партия в Германия
4 декември 2006
ица важни въпроси, твърди в коментара си Ралф Бозен.
Точно година след като си взеха довиждане с властта, зелените отново преливат от самоувереност. На партийния си конгрес ораторите не се умориха да хвалят различните рецепти за успех на зелените. Зад хвалебствените думи обаче напира важният въпрос: Напреднаха ли поне малко на този конгрес зелените? Ако съдим по казаното на него – отговорът е “да”. Защото в Кьолн правилно бяха формулирани бъдещите насоки. Връщането към старите ценности на зелените е повече от необходимо. Защото екологичната тема отдавна вече има място в дневния ред и на останалите партии.
За да изпъкнат над останалите зелените трябва да подходят към темата за климата и екологията по-радикално. Те могат да натрупат червени точки само ако раждат по-провокативни идеи и ако подходят по-радикално към чисто зелени теми. Сега настояват за ограничаването до 130 км/ч на максималната скорост на всички германски магистрали. Дори само споменаването на такава мярка в Германия минава за екстремизъм.
С радикализирането си зелените отправят важно послание към избирателите – Защо ви е копие, когато можете да имате оригинала? От тази гледна тока завръщането назад към корените е тактически умел ход от страна на зелените. В противен случай защо въобще да бъдат избирани след като по ключови въпроси от тяхната компетенция те не се различават особено от другите партии?
В момента има попътен вятър за това тяхно желание – за по-силно профилиране. Защото в дневния ред присъстват някои чисто зелени теми. Глобалното затопляне на атмосферата е благоприятна почва за водене на политика по въпросите на климата. В дебата за чужденците се обсъжда нуждата за по-силната им интеграция в обществото – също въпрос, за който отдавна пледира Зелената партия. Съвместяването на професията и семейството става все по-важен въпрос – но и по него зелените заемат не лоши позиции.
Казано иначе – като съдържание на своята политика зелените се намират на правилен път да бъдат силна опозиционна партия. Остава тези съдържания да бъдат систематизирани и умело поставени от партийното ръководство в дневния ред на обществото. И точно тук изпъкват слабостите на зелените. Ясно личи липсата на достатъчно решителност и управленски потенциал. Както вътре в партията така и като влияние извън нея.
Има опасност от затъване в хаос. Така напр. едно от водещите крила най-напред твърди, че вече не изглежда толкова ужасяващо колкото преди евентуално коалиране с християндемократите, за да дойде конгресът, на който тази линия трябваше да бъде отхвърлена. Или по въпроса за задграничните мисии – една част от партията критикува военната мисия в Афганистан, като същевременно настоява за изпращането на международни сили в суданската кризисна провинция Дарфур. Една мисия, в рамките на която със сигурност ще се наложи и употребата на сила. Това за какво говори?
За объркване вътре в партията. На този фон в Кьолн беше представено и новото партийно лого, което след остри протести на голямата част от делегатите на форума трябваше да бъде оттеглено. Напълно пренебрегнати бяха на конгреса местите партийни организации. Това е звучен шамар за ръководството на партията, което обича да говори за основните демократични ценности. В този смисъл със сигурност не бе случайност това, че преизбирането на двамата партийни лидери - Клаудия Рот и Райнхард Бютикофер също не се размина без шамар за тях.
Първата година след раздялата с бившия партиен патриарх и външен министър Йошка Фишер бе за зелените година на истинска какафония от гласове и мнения. И това трябва да се промени. Само ако партията се покаже сплотена и със силно ръководство, само тогава тя може да води силна политика. В противен случай след време отново ще трябва да отбележим, че всичко е останало само на книга.