1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Въпроси пред българската атомна енергетика

10 май 2004

Към какви изводи сочат някои мистериозни явления в сферата на българската енергетика? Може ли да се търси връзка между анонимния компромат за АЕЦ ”Белене” и затварянето на 3-ти и 4-ти реактори на АЕЦ ”Козлодуй”? Пречи ли някой за реализацията на големите инфраструктурни проекти въобще? Коментар от Петко Бочаров

https://p.dw.com/p/Asbq
Снимка: AP

Преди да започна, уважаеми слушатели, длъжен съм да обясня защо не се спирам на събитието, което точно в този момент най-дълбоко вълнува нашето обществено мнение – именно смъртните присъди в Либия срещу петте български медицински сестри. Цитирам германския канцлер Герхард Шрьодер, който каза следното: ”Колкото по-малко се говори, толкова по-големи са шансовете за успех.” Затварям си устата, защото г-н Шрьодер е прав.

А сега по обявената тема:

* * * *

Едното мистериозно явление е, разбира се, въпросният анонимен компромат за АЕЦ ”Белене”. Въпросът ”кой го е писал” засега няма отговор, има само предположения. Те обаче се основават на сериозен експертен анализ – именно първо, че писмото, с което високопоставени хора от правителството се обвиняват, че от канадска фирма е бил поискан астрономическия подкуп от 80 милиона долара, за да й бъде възложено строителството на централата, е писано в България; второ, че не е писано от един човек, а от повече; и трето, че писмото е било писано на друг език, а после преведено на английски. Отговорът на втория въпрос, каква е целта, е повече от ясен: да бъде провалено строителството на новата атомна електроцентрала.

Другото мистериозно явление е не по-малко интересно. Както свидетелства професор Емил Вапирев, председател на Агенцията за ядрено регулиране, в заключителния доклад от партньорската проверка на блокове 3 и 4 в АЕЦ ”Козлодуй” , към забележката ”под линия” (цитирам) ”тези реактори не могат да бъдат модернизирани” са били добавени и думите ”на разумна цена” – неизвестно как и от кого. И досега не били получени обяснения, въпреки отправените запитвания чрез Европейската комисия до Групата по ядрените въпроси. А разликата в смисъла на тази забележка (ключова за доклада, макар и сложена под линия) каквато е била в началото и каквато е сега, с добавката ”на разумна цена”, е очевидна. Заключението на проверката всъщност се обръща наопаки – не че реакторите ни е изключено да се модернизират, а че напротив, могат, но въпросът се свежда само до пари. Мистерия, наистина. Но значи ли това, че Европейският съюз ще се отметне от искането си за затваряне на тези блокове? Не, според мен не значи.

Тогава каква е връзката? Връзката са именно парите. Действащите в сферата на енергетиката (и не само ядрената, естествено) огромни интереси – не милиони, а милиарди. Проектът ”Белене” с какво е свързан? Първо с проучвания и проектиране, после със строеж, после с доставка на реактори, после с доставка на гориво, после със съхраняване на отработеното гориво и т.н. и т.н. – кой ще вземе поръчките, кой ще участва в изграждането и после в работата, това е гарантиран бизнес за години и години. Едно е този бизнес да отиде в ръцете на западни фирми, друго е да повтори пътя на ”Козлодуй”. Едно е ако и ”Белене” бъде вързана като ”Козлодуй” (във всяко отношение) с доставки и експерти от Русия, друго е ако използва западна технология.

Освен това едно е България да държи първенство като производител, разпределител и износител на електроенергия на Балканите, друго е българските позиции да отидат у съседи. Едно е например растящите лавинообразно нужди на Турция от ток да бъдат задоволявани от България, друго е да изпуснем този чудесен пазар – защото Турция е земетръсна зона, Турция знае, че не може да строи атомни централи и винаги ще внася електричество.

Няма никакво съмнение, че невидимата борба за позиции в енергетиката, както вътре в страната, така и трансграничната, е жестока. Това е сфера, където залозите са не само материални, но често са и на живот и смърт.

Та на въпроса дали някой пречи въобще на големите инфраструктурни проекти у нас, отговорът не може да се сбърка – къде е мост № 2 над Дунав, къде са разните коридори от Бургас до Вльора, от Русе през тунела под Шипка към Гърция, от Калафат през Видин и София към Солун, от Бургас до Александруполис ... това стига ли? Нищо още няма построено, проектите и досега остават само проекти, защото се ритат по кокалчетата не само частни компании, но и правителства.

Та да видим какво ще излезе и от проекта Белене.