1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Въпрос на време

17 декември 2004

Анализ от кореспондента на германското Югозападно радио СВР в Истанбул Йорг Пфул:

https://p.dw.com/p/AtZK

Кипърският въпрос има за Турция почти същото значение, каквото в Германия преди години дълго време имаше въпросът за двете германски държави. Той е въпрос на държавната политика. Което същевременно означава, че в действителност турският държавен глава няма истинска снобода на действие. Той трябва да отчита становището на опозицията, становището на генералите и общественото мнение. А според общественото мнение в Турция виновни са гърците: те са започнали с цялата бъркотия около Кипър.

Преди 30 години, вдъхновявани от хунтата на полковниците в Атина, фанатизирани гръцки кипърци предприеха на острова държавен преврат и завзеха властта с желанието да изтласкат турците. Впоследствие на острова нахлу турската армия и оттогава съществува т.н. "”ипърски проблем"” Оттогава турците смятат, че правата им са нарушени и те са несправедливо притиснати до стената. Особено от пролетта на тази година насам. Със завой на 180 градуса в турската кипърска политика правителството на Ердоган се съгласи тази година, Кипър да се обедини съгласно предложенията на ООН. От страна на Европа винаги се е настоявало за такова ново обединение, подкрепяно дотогава и от кипърските гърци.

Когато обаче се стигна да референдума през април, гърците казаха "не" на обединението. Уплашен от неочаквания резултат ЕС взе решение поне да не изоставя на произвола на съдбата кипърските турци. Обещани им бяха пари и частично вдигане на търговското ембарго.

Досега обаче нищо подобно няма: Брюксел не е осъществил нито едно от обещанията си, също и поради съпротивата от гръцка страна. Вместо това сега Европа издига искания за нови турски отстъпки, а именно: Турция да разшири митническия съюз и върху гръцкото кипърско правителство – един вид признаване по заобиколен път. Тогава логично последствие би било следващата крачка да е пълното дипломатическо признание. Ала за целта турците би трябвало изцяло да заличат последните 30 години, все едно в Кипър нищо не е ставало. Тогава Eрдоган би могъл да застане и да оповести, че съдбата на 70 милиона турци не бива да зависи от 200 хиляди кипърски турци. Явно е само въпрос на време, докато се стигне до там.