В Източна Европа атомната енергия изживява ренесанс

Бившите комунистически страни от Източна Европа продължават да залага много на ядрената енергия. Това пролича много ясно и на срещата на върха в Брюксел, където Чешката република и България се откроиха като най-ревностните защитници на ядрения способ за добив на електроенергия. Към тях традиционно принадлежи и Франция.

Една от причините за нежеланието на Източна Европа за отказ от ядрената енергия е стремежът им за откъсване от енергийната си зависимост от Русия. Ако всички проекти бъдат осъществени, то след 8 години във всичките 10 страни-членки на ЕС от бившия източен блок ще има работещи атомни реактори.

Освен България и чешката република много на ядрените си електроцентрали залага също Словакия и Румъния. А трите балтийски страни и Полша предвиждат дори една световна премиера – те планират съвместното финасиране, изграждане и експлоатация на нова атомна електроцентрала. Стъпката също трябва да се разглежда в контекста на намаляване на зависимостта на четирите страни от руския петрол и природен газ.

Същевременно в Европа се извършва процес на раздяла със старите ядрени реактори. Въпросният съвместен проект на Литва, Латвия, Естония и Полша трябва да бъде осъществен на площадката в Игналина. Там в момента работи последният останал в ЕС съветски реактор от чернобилски тип, който трябва да бъде закрит в края на 2008 година. В края на 2004 година беше спрян първият такъв реактор в Игналина. На същата площадка до 2015 година балтийските страни Полша възнамеряват да изградят нова ядрена мощност с капацитет от 3 200 мегавата. Проектът е на стойност 6 млрд. евро.

“без ядрена енергия със сигурност ще преживее, но това ще ни направи зависими от доставките на природен газ”, казва съветникът на литовския премиер по енергийните въпроси Саулиус Специус. Литовският внос на газ е изцяло от Русия, с което страната покрива 30 на сто от енергийните си нужди. Без ядрената енергия обемът на руския внос ще нарасне до 50 на сто. Литва планира, до 2050 година да покрива до половината от енергийните си нужди благодарение на планираната нова ядрена мощност.

Скъсването на зависимостта от руските енергийни доставки е приоритет и за останалите някогашни комунистически страни. В техните договори за присъединяване към ЕС старите страни-членки записаха клаузи за закриването на старите руски реактори от съветско време – такъв е случаят със Словакия, Литва и България. Напоследък, вкл. заради климатичните промени, привържениците на ядрената енергия отново надигат глас, някои от които са били ученици, когато са били строени старите съветски реактори.

В Словакия италианската компания “Енел”, която контролира бившата държавна електрическа компания “Словенске Електарне” ще построи до 2013 година два нови ядрени реактора. Те ще бъдат инсталирани в атомната електроцентрала Моховце в западната част на страната.

Увеличение на ядрените си мощности предвижда също и Румъния. Още през тази година трябва да бъде пуснато в експлоатация разширението на атомната електроцентрала в Черна вода, а до 2014 година трябва да заработят още два реактора.

Както е добре известно на българската общественост, София договори през ноември м.г. с руския концерн “Атомстройекспорт” строителството на нова ядрена мощност на площадката в Белене. Освен това България се опитва да пусне отново затворените в края на 2006 3-ти и 4-ти реактор в АЕЦ-Козлодуй.

Ако бъде осъществен съвместният проект в Игналина след 8 години всичките 10 страни от бившия Източен блок ще разполагат с ядрени мощности. За сравнение – 7 от общо 15 стари страни-членки на ЕС нямат ядрени електроцентрали, което те обясняват с рисковете от аварии и отработката на ядрените отпадъци. Други страни-членки, като германия и Швеция тръгнаха по пътя на постепенен отказ от ядрената енергия.

Накрая да кажем и това, че курсът към увеличаване на добиваната ядрена енергия се подкрепя от източноевропейците. Изследване на Евробарометър по поръчка на ЕК показва, че докато едва 8 % от австрийците са привърженици на ядрената енергия, то в страни като Унгария, Словакия и Чехия в полза на атома се обявяват между 56 и 65 % от населението на тези страни.