В навечерието на гласуването на иранската резолюция в ООН

В проекта, предложен от петте страни-постоянни членки на Съвета за сигурност плюс Германия, се апелира към Иран да спре обогатяването на уран и да изпълни условията на Международната агенция за атомна енергия. За целта на иранското ръководство се дава срок до 31 август. Английският представител в ООН Емир Джоунс-Пари заяви:

“Надяваме се, че Иран ще избере пътя на дипломацията и ще вземе решение за започване на преговори.”

В резолюцията не се говори изрично за санкции. Изразява се само намерението да бъдат взети мерки съгласно чл. 41, ако Техеран не реагира положително на исканията. Чл. 41 е централният пункт в резолюцията, зад който се крият икономическите и дипломатически санкции – тоест, определено невоенни мерки. Руският представител в ООН Витали Чуркин подчертава, че резолюцията е покана за диалог:

“Това не е резолюция, заплашваща със санкции или наказването на Иран. Това не е дори резолюция в съответствие с чл. 41, който визира налагането на санкции.”

Дали следващата стъпка биха могли да бъдат санкциите, ако Техеран не се вслуша в призивите на Съвета за сигурност? По този въпрос съществуват различни мнения. Руснаците казват, че ако иранците откажат да сътрудничат, тогава вече можело да се помисли за санкции. Американският представител Джон Болтън обаче смята, че в такъв случаи санкциите са неизбежни:

“Те могат да спрат обогатяването на уран. Тогава може да се дискутира по великодушното предложение, направено им в началото на юни от Хавиер Солана. Ако това не стане, тогава те ще се окажат изложени на растяща международна изолация, на икономически и политически натиск.”

Хамид-Реза Асефи, говорителят на иранското външно министерство, каза, че трябва да се изчака до 22 август, когато Техеран щял да отговори на пакета от компромисни предложения, направен от Запада. Той заплаши, че ако резолюцията бъде приета, това щяло да изостри още повече атомния спор и изобщо близкоизточната криза.