В ООН се водят безкрайни спорове във връзка с геноцида в суданската провинция Дарфур.

Макар и темата за Дарфур да се появява в международните медии от седмици насам само между другото, убийствата и страданията продължават с пълна сила. Нищо не се промени нито вследствие намесата на около 700-те военнослужещи от Африканския съюз /АС/, нито в резултат на изпратените помощи за гладуващото население. В края на януари при въздушно нападение в западно-суданския кризисен регион бяха убити около сто души. Правозащитните организации постоянно бият тревога: убийства, прокуждания и изнасилвания продължават да са част от всекидневието там,, положението през последните седмици дори се е влошило. А досега нито един от извършителите не е привлечен под отговорност за извършените престъпления.

Не е да липсва информация от региона в медиите, същинският проблем е липсата на единство, демонстрирана от международната общност във връзка със Судан. На равнище ООН генералният секретар Кофи Анан, който не спира да предупреждава, е почти напълно безпомощен пред конфликта между националните интереси. Това че назначената от него разследваща комисия наистина потвърждава извършваните в Дарфур престъпления, но не иска да ги окачестви като геноцид, е само отчасти свързано с положението там.

Несъмнено да се докаже геноцид не е лесно: съгласно дефиницията на ООН за целта е необходимо, че в западен Судан се извършват убийства ”за да бъде изцяло или частично унищожена национална, етническа, расова или религиозна групировка като такава”. Т.е.: жертвите трябвало да бъдат убивани, преследвани и изнасилвани, защото принадлежат към определена народностна или религиозна групировка. Конфликтът в Дарфур обаче трудно може да се сведе до тази дефиниция.

От комисията бе заявено, че имало ”най-малкото елементи на геноцид" – дипломатически ход, защото ако преценката гласеше "геноцид”, Обединените нации щяха да са длъжни да изпратят свои войски в Дарфур. А че това може да стане, е илюзия, защото няма как да се наложи в Съвета за сигурност. Вето-силите Китай и Русия няма да се съгласят, защото възоснова на петролните си сделки в Судан подкрепят режима в Хартум.

Напоследък в Обединените нации се спори и по въпроса, къде да бъдат изправени пред съд извършителите и задкулисно дърпащите конците на престъпленията в Дарфур. Ако нещата ставаха по волята на Кофи Анан, би трябвало да се задеаства Международния наказателен съд в Хага. В това отношение обаче всяко правителство на САЩ, непризнаващо този съд и би предпочело той да бъде премахнат, ще блокира нещата заради опасението, че някой ден в Хага биха могли да бъдат обвинени и американци. Премахването вече не е възможно, следователно Вашингтон се опитва да заобикаля неприятния му МНС. Според САЩ трябвало да се създаде специален трибунал на ООН по образец на тези за Югославия и Руанда.

Предвид на всекидневните убийства в Дарфур, националните интереси – къде опиращи до петролните сделки, къде до отхвърлянето на Хагския международен съд – изглеждат направо цинични. Защото ясно е едно: за да се сложи край на конфликта в Западен Судан, е нужна недвусмислена и единна позиция на международната общност. От подобна позиция обаче все още ни дели дълъг път. А за хората в Дарфур този път е и кръвопролитен.