1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В осем страни на ЕС броят на престъпленията с расистки подбуди нараства

28 август 2007

Това се казва в доклад на основаната наскоро във Виена агенция на ЕС за човешки права. Кои са тези страни и на какви статистики се опира заключението на агенцията – информация от Бернд Риегерт:

https://p.dw.com/p/BYoQ
Беате ВинклерСнимка: picture-alliance / dpa

Германия е една от изброените осем европейски държави, в които броят на престъпленията с расистки мотиви нараства. Според доклада на агенция – всяка година - с три процента. През 2005-та година в Германия са регистрирани 16 хиляди такива случая. Във Великобритания – значително повече от средностатистическия за ЕС брой – 58 хиляди. През последни години в Дания броят на престъпленията с расистки и ксенофобски характер е нараснал дори с цели 70%. Реално в цифри обаче става дума за само 85 случая. Агенцията на ЕС за човешки права твърди, че броят на престъпленията с расистки характер е нараснал и във Франция, Ирландия, Полша, Словакия и Финландия. Спад има в Швеция, Австрия и Чехия. Няколко страни от ЕС като Гърция, Италия, Испания, Кипър и Португалия са представили непълни данни за анализа на агенцията. „Ето защо е много трудно да се направи директно сравнение между страните в ЕС, признава ръководителката на агенцията със седалище във Виена Беате Винклер.

Факт е, че европейското законодателство включва задължителни за всички страни-членки разпоредби за борба срещу ксенофобията. На много места обаче приложението й куца. Ето защо не е ясно, дали наистина няма престъпления с расистки характер или те просто не са регистрирани. А и в самото определение „ксенофобски” не се влага навсякъде един и същи смисъл.

В доклада си, предоставен на вниманието на Европейския парламент агенцията за човешки права, призовава държавите от ЕС към по-строги мерки срещу ощетяването на малцинствата и чужденците, най-вече когато става дума за образование и жилища. Според доклада на агенцията в много държави от ЕС, например- Германия, броят на безработните сред имигрантите, е значително по-висок от обичайното.

Доклада на агенцията се базира не на събрани от нея данни, а на получени от отделните страни в ЕС статистики. ”Хубаво щеше да бъде, ако разполагахме с повече данни”, казва Беате Винклер. Като цяло обаче се вижда, че въпреки все още големите проблеми с ксенофобията, в ЕС се върви по правилния път към регистрирането и разрешаването им. Швеция, например, беше една от първите европейски страни, които създадоха централна банка за регистриране на расистки мотивирани престъпления. А полицаите в Унгария минават през специално обучение за това, как трябва да се отнасят към ромското малцинство. Според доклада на агенцията приемането на източноевропейските страни е очертало още по-силно проблемите на ромското малцинство. Като положителен пример за борба срещу ксенофобските прояви агенцията за човешки права посочва разработената в Германия програма за всички онези, които искат да напуснат дясно екстремистката сцена.