В очакване на големите дела

Кураж ли липсва или воля? Или и двете? Държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз не успяха да се споразумеят в Брюксел по набелязването на нови, по-амбициозни цели за намаляване на парниковите газове. Запазва се намерението за редукция с 20 процента до 2020-та година. Европейците са склонни да вдигнат процентите на 30, само ако и другите държави предприемат стъпки в същата посока на международната конференция за климатичните промени в Копенхаген. Със сегашния си подход Европейският съюз печели още няколко дни за размисъл.

ЕС с коз в ръкава

Естествено може да се заяви, че има смисъл от изчакването и запазването на още един коз за заключителната фаза на преговорите по климата. Въпреки това държавните и правителствените ръководители всъщност проявиха нерешителност - очакваният отчетлив сигнал към Копенхаген така и не бе отправен от Брюксел.

Което не се променя и от факта, че държавите от Европейския съюз взеха решението за отпускането на милиардни помощи за най-засегнатите от измененията на климата развиващи се страни. Помощите са предназначени за следващите четири години - до 2013-та, когато се очаква да влезе в сила новото споразумение за защита на климата. Това безспорно е по-добре, отколкото нищо. Но трябва да се има предвид и, че най-късно от 2020-та година нататък ще са нужни по 100 млрд. годишно за развиващите се страни. Сума, от която европейците трябва да поемат една трета. В сравнение с нея размерът на току-що споменатите помощи е по-скоро скромен. И още отсега повдига въпроса - откъде би трябвало да дойдат тези допълнителни милиарди? И какво все пак липсва - политическата воля, съпричастието или парите?

Останалите неизяснени въпроси съвсем не са малко. Европейците, например, все още не са успели да се договорят за справедливото разпределение на ангажиментите между отделните страни. Дали тези, които са по-заможни, ще трябва да плащат повече? Или в бъдеще ще се изискват повече пари от тези държави, които замърсяват повече околната среда? Този проблем трябва да намери глобално решение в рамките на самия Европейски съюз. Накрая ще се стигне до компромис, които със сигурност ще бъде договорен след продължителни преговори след срещата в Копенхаген.

Време е за дела, а не за думи

Ясно е следното: въпреки твърденията на политиците икономическата криза засенчва усилията за опазване на климата. В кризисните финансови времена е трудно да се отправят щедри обещания без искането за насрещни услуги. Което важи и за Европа. Много от европейските шефове в Брюксел не оставиха никакво съмнение по въпроса, че бездействието в крайна сметка ще се окаже още по-скъпо.

Времето на думите е отминало, сега са наред делата - бе подчертано на пресконференциите. Но Европа очевидно предпочита да запази големите дела за заключителната фаза на Копенхагенската климатична конференция. Ако изобщо се стигне дотам.