В сряда започва съдебният процес срещу Садам Хюсеин

ра година като пръв за разглеждане случай, тъй като са налице достатъчно факти, доказващи вината на Садам Хюсеин.

Тогавашният американски администратор в Ирак Пол Бремър съобщи очакваната с нетърпение новина без много овъртания: „Ladies and Gentlemen – we got him“ – “Дами и господа – заловихме го”. Денят е 14-ти декември 2003-та година. Бившият иракски диктатор Садам Хюсеин е заловен, край на работата на американците по издирването на личността номер едно в списъците на САЩ. Садам Хюсеин бе заловен недалеч от родния му град Тикрит, скрит в подземна дупка.

Някога тъй могъщият мъж, който от залавянето му през 2003-та година населява неуютна килия в затвор извън Багдад, изминава необичаен житейски път. Той произхожда от бедно, обикновено семейство и успява въпреки това да се изкачи до най-горната летва на стълбицата на властта. Садам израства при вуйчо си, чийто национализъм и опиянение за идеологиите на националсоциализма са били със сигурност точно толкова определящи за развитието личността на младия Садам както и злобното държание на втория му баща. Няма сведения за това, че Садам Хюсеин е бил възпитаван според традициите и повелите на мюсюлманското вероизповедание. Затова допирът до религията и вярата, прозвучаващ след години от време на време в речите му, може да се интерпретира по-скоро като хитра тактика за спечелване на привърженици сред масите.

“Позицията на вярващите ще остане и занапред твърда и безгрешна. Агресията ще се провали и ще настъпи нов ден”, са думи на бившия иракаски диктатор.

В действителност Садам Хюсеин е известен по-скоро като ценител на шотландското уиски, на кубинските пури, русите жени и одите, възхваляващи него самия. Хюсеин постига всичко онова, за което човек с неговите корени само може да мечтае. Той го постига, пропрявяйки си път с цената на всичко. Кариерата на диктатора е осеяна с трупове. От масовите убийства на комунисти, евреи и военни, недоволни от начина му на управление, до ликвидирането на конкуренти от собствения лагер. Дори роднините и близките приятели на Садам Хюсеин не са защитени от яростта му, от яроста на един човек, за който важи максимата: “По-добре да убием един невинен, отколкото да пощадим един виновен”.

В младежките си години Садам Хюсеин прави неуспешен опит да похити един от предшествениците си на президентския пост, след което следват бягство и изгнание, завръщането в родината след години поставя началото на бавен, но неудържим възход към най-горните етажи на политическата върхушка в Багдад. На първо време Садам Хюсеин е нещо като заместник на така или иначе безвластния Ал Бакр, след това той самият е надменният и самовластен иракски президент. Тази надменност извежда на два пъти Ирак в крайно кризисна ситуация – по време на дългата война срещу Иран и след това при нахлуването в Кувейт, довело 1991-ва година до операция “Пустиння буря”.

Що се отнася до интелектуалното му развитие, Садам Хюсеин никога не се е отличавал с особени възможности. Той извоюва гимназиалното, а и висшето си образование не чрез разум, а чрез сила. Това може да се възприеме като обяснение за факта, че Садам Хюсеин винаги и бил крайно недоверчив спрямо хора, които са по-образовани от него.

Младият диктатор избира за свои учители Хитлер и Сталин, от които научава, как да ръководи една тоталитарна държава посредством въздесъщ контрол на тайните служби и заглушаване дори на най-безобидните критики спрямо водената от него политика.

Не само иракчаните, но и международната политика подценява дълго време опасността, произлизаща от управлението на самовластния диктатор. В противен случай същият този Донълд Ръмсфелд, обезоръжил и обезвластил Садам Хюсеин през 2003-та година, нямаше да се погрижи в ролята си на представител на американското правителство за осъществяването на военни доставки за Ирак по време на конфликта му със съседен Иран. Също Съветският Съюз надали би застанал на негова страна, ако беше обърнал внимание на факта, че комунистите са преследавани и избивани в Ирак. Садам Хюсеин нямаше да достигне тези висини на управлението си, ако не беше подкрепата отвън. Светът направи от него безскруполния иракски диктатор.

Днес е големият ден – денят, в който започва съдебното дело срещу Садам Хюсеин. Подковано с достатъчно доказателства е единстевон обвинението за убийството на 143-ма шиити в селището Дуджаил, северно от Багдад. Налице и филмов материал, документиращ вината на Садам Хюсеин. Този случай е само първият от общо 12 запланувани дела. Не се знае обаче, дали въобще ще се стигне до тях, тъй като Садам Хюсеин би могъл да получи смъртна присъда още по първото обвинение. А иракската законова процедура предвижда незабавно изпълнение на присъдата.