1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В Хамбург започна четвъртият ”Петербургски диалог”

10 септември 2004

Петербургски диалог е форма на разговор между Русия и Германия, създадена по инициатива на федералния канцлер Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин. На тазгодишния, четвърти форум участват представители от 150 руски и германски организации от областта на икономиката, политиката, науката.

https://p.dw.com/p/AudZ
Лого на Петербургския диалог
Лого на Петербургския диалог

Герхард Шрьодер и Владимир Путин не бяха в Хамбург. Поради терористичните удари в Русия руският президент не може да участва, ето защо разговорите ще се водят само на обществено равнище. Става дума преди всичко за разбирателството между руснаци и германци, за бъдещето на Европа, за проекти в икономическата област и за интензивен обмен на млади хора. Но в първия на Петербургския диалог актуалните събития в Русия определяха дискусията. Преди началото дори е имало предложения проявата да се прекрати, заяви Клаус Манголд, един от организаторите на Петербургския диалог. ”След това решихме, че е добре диалогът да се състои, тъй като в кризисни моменти са особено важни солидарността, разговорите, диалогът”, каза той. Вместо да се дискутира как се е развила драмата в Беслан, е по-добре да разговаря за това как и с какво може да се помогне, да се обсъдят мерки за съвместна борба срещу международния тероризъм. Критика към поднесената в западните медии информация отправи детският лекар Леонид Рошал. Той се е опитал да разговаря с похитителите, изнесени са редица неверни информации и според него събитията нямат връзка с войната в Чечения.

”Според мен днес бушува трета световна война, това е терористична световна война, струва ми се. Това, което се случи в Северна Осетия, няма връзка с Чечения. Аз видях нещата отвътре. Това е опит да се разпали нов конфликт в Северен Кавказ.”

Според Рошал терористите се опитват да използват създалото се напрежение между Северна Осетия и Ингушия през последните години, за да наложат там ислямска теократия. Бившият руски държавен глава и съорганизатор на Петербургския диалог Михаил Горбачов призова руското правителство откровено и сериозно да разследва събитията в Беслан, хората в Русия очакват това:

”Те, каза той, очакват от правителството реални мерки за политическо решение на чеченския конфликт, решение, което ще позволи на чеченския народ да живее нормално. Хората искат да бъдат убедени, че се провежда сериозно разследване, проверка и анализ на причините и последиците от драмата със заложниците – с участието на парламента и обществото. Руското общество очаква това”, каза Горбачов.

Правозащитната организация ”Репортери без граници” разкритикува липсата на прозрачност в руското общество. В руските медии не е било възможно публикуването на обективна информация за събитията, каза Алексей Симонов, основател на фондацията ”Гласност дефенз фондейшън”, която се застъпва за свободата на медиите в Русия. Пет от шестте телевизионни канала в страната са държавни, шестият е този на московското правителство. В Русия практически няма свободни медии. По тази причина по време на драмата в Беслан в руските медии не е имало обективна информация:

”Информационните източници сами направиха така, че да не може да им се вярва. Според анкета на московското радио ”Ехо” 92% от слушателите смятат, че телевизията ги лъже или най-малкото премълчава голяма част от истината.”

Петербургският диалог, смята Симонов, също показва, че руското правителство не се интересува от откровеността и плурализма, след като в Хамбург са изпратени много малко представители на независими организации:

”Руската страна е представена от хора, които не носят отговорност за думите си. Ето защо Германия трябва да е наясно, че те няма да изпълнят обещанията си и че така не може да се води диалог.”