"Гадни копелета" на големия екран

От много години Куентин Тарантино е смятан за един от култовите режисьори от края на 20 и началото на 21 век. Този си имидж американецът постигна главно с филма си "Криминале" от 1994 година. До голяма степен успехът му се дължи на факта, че филмите му се харесват както на широката публика, така и на една по-тясна група от интелектуалци. Новият му филм се казва "Гадни копелета", финансиран е с германски пари, голяма част от снимките са правени в Берлин, а доста от актьорите са немскоговорящи.

Още сега филмът е смятан за култов

Понякога някой нов филм получава такъв медиен отзвук още докато тръгва по кината, че нерядко се е случвало да изчерпи своя потенциал в медиите и съвсем скоро да се залежи по рафтовете на видеотеките. За "Гадни копелета" се говори и пише от няколко месеца насам. Да не говорим, че още по време на снимките в Берлин жълтата преса се хранеше тъкмо от снимачната площадка на филма. И то с въпроси от сорта на дали Брад Пит не би заживял постоянно в германската столица със своята половинка Анджелина Джоли.

В "Гадни копелета" героите доста често и също така без особена причина сменят езиците - английски, немски, френски или италиански. Това е и един от проблемите на филма. В Германия субтитрите отдавна са част от миналото, така че някои от най-оригиналните хрумвания и езикови игри се губят от синхронизацията.

При представянето на филма на фестивала в Кан тази година Куентин Тарантино бе съпроводен по червения килим от редица немскоговорящи актьори, все едно ставаше дума за германска продукция. Всъщност "Гадни копелета" разказва за едно алтернативно развитие на Втората световна война. Във филма войната е доста по-кратка, защото една част от величията на националсоциалистическия режим умират в едно кино в Париж.

Голямото откритие

Това определено е австриецът Кристоф Валц, който играе нацисткия командир Ланда. За тази своя роля той получи и Златната палма на фестивала в Кан тази година. Ето какво казва самият той:

"За мен този филм е събитие. Почти природно събитие. А природата, за която говоря, се казва Куентин Тарантино. Ролята на Ланда за мен е, честно казано, на нивото на други големи роли в драматичната литература."

Автор: Йозеф Шнеле, Емануил Видински/Редактор: Стоян Гяуров