1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гарвани и пряка демокрация

Александър Андреев10 февруари 2009

Швейцарците удължиха с референдум споразумението с ЕС за свобода на движение и работа, от което по принцип вече ще се ползват и българи и румънци. По този повод е и гледната точка на Александър Андреев.

https://p.dw.com/p/Gpu3
Швейцарската народна партия изобрази българите и румънците като зловещи гарваниСнимка: AP

Злокобните гарвани не помогнаха. А вотът в Конфедерацията е полезен не само с фактическия си резултат и не просто като безвизов режим за гражданите на двете нови еврочленки. Той помага за избистрянето на поне още три доста размътени дискусии. Първо: за предимствата на пряката демокрация. Второ: за разликата между прагматизма и политиката на емоциите. И трето: за уж манипулирано лошия образ на България в чужбина.

Да, швейцарските гласоподаватели този път (но не винаги) показаха политическа прозорливост, дори мъдрост. Обаче, е добре известно, те имат зад гърба столетна история на пряка демокрация, усвоили са правилата й, познават капаните. Освен това, независимо от гарваните, швейцарците бяха пълноценно и обективно осведомени за въпросите на референдума, в страната дълго тече истинска обществена дискусия.

Schweiz wird Mitglied der UNO
Гласувайки с "Да" на референдума, швейцарците спасиха страната си от изолацияСнимка: AP

Швейцарски прагматизъм

Да не говорим, че историята, географията и политическият статут на Швейцария са максимално благоприятни за управление чрез референдуми. Другаде из Европа, включително и в България, това не е така. Когато в България някой политик, някоя партия или парламентарна фракция отворят дума за референдум, почти сигурно е, че искат или да се отърват от отговрността за непопулярни решения, или пък – обратно – да пофлиртуват с населението.

Вотът на референдума в Конфедерацията спокойно може да бъде редуциран и до чист швейцарски прагматизъм. Страната отдавна е изцяло обвързана с ЕС и евентуалното „не” по този кардинален въпрос щеше да й навлече не само неприятности, но и доста материални загуби в едно икономически несигурно време.

Като почнем от швейцарските банки и стигнем до швейцарския туризъм – всички важни отрасли в страната са зависими от „европейското кръвообращение”, тъй че Швейцарската народна партия, която се опита да произведе опасен хематом по границата, явно не беше в час. Не свършиха работа дори гарваните, които трябваше за по-неуките швейцарци да онагледят опасността от десетките хиляди гладни и хитри българи и румънци. Гражданите просто добре си направиха сметката и не позволиха да ги забаламосат с евтина метафора.

Поредното вайкане в България

Gefängnis Wärter schließt eine Tür
Швейцария отключи вратите сиСнимка: AP

И така – гарваните. За разлика от „Ентропа”, която също засегна българите, в случая си имаме работа просто с безвкусна политическа пропаганда, тежко разминала се както с времето, така и със собствената си цел. Всъщност единственият осезаем ефект от акцията с плакатите се свежда до поредното вайкане в България, че някой пак обидил страната и хората й. (Симултанно, като втори глас, вървеше и вайкането заради някакъв репортаж по силно надценявата телевизия CNN.)

Рефренът в тази добре позната „мистерия на българските гласове” гласи: „Европа (Швейцария, светът) не ни харесва и все ни черни (Черни, гарваните) по подъл начин.” Че имиджът на България зад граница не е бляскав – по това спор няма. Че колегите-журналисти понякога сгъстяват боите – също е вярно, но то си е част от професията. Вярно е обаче и друго. Български политици отново и отново се изкушават да подменят собствените си неуспехи с нечия „враждебна информационна политика”.

Част от гражданите в България също охотно са хващат на тази въдица и търсят виновник за хала си не в своя двор, а отвъд баира. След референдума в Швейцария, още една граница отвъд този баир стана пропусклива за българите. Ще отидат, ще видят и със сигурност ще се върнат с по-добро самочувствие. Пък и швейцарците ще се убедят, че за никакви гарвани не става дума.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата