Гаук, България и знаците на миналото

Още преди пристигането си в София, президентът на Германия Йоахим Гаук изпрати от Букурещ, първата спирка от неговата балканска обиколка, три важни послания. Той изрази желанието на Германия британците да останат в ЕС, потвърди ангажимента на своята страна към източноевропейските партньори от НАТО и, разтревожен от разрастването на десния популизъм на Стария континент, остро разкритикува движения, които „наричат себе си патриотични, макар че трябва да бъдат определяни като националистически“: „Да не забравяме злините, които национализмът донесе на Европа“, предупреди германският президент. Той е убеден, че е необходим ясен ангажимент към бъдещето на Европа и нейните ценности, и то изразен „със страст към разума“.

Федералният президент изтъкна съюзническата вярност на Германия към партньорите в НАТО и ЕС по повод неотдавнашните изявления на външния министър Щайнмайер за германската политика, НАТО и Русия. Според Гаук, германската дипломация полага усилия да държи отворени вратите за контакт с Москва и изявленията на германския дипломат не означават отказ от Минските споразумения.

„Остава неоползотворен потенциал”

Венета Момчева, бивш генерален консул на България в Мюнхен, поставя акцент върху думите на федералния президент, че всички страни-членки в ЕС са с равни права и отговорности: „Можем да сме убедени, че президентът Гаук разбира голямата тежест за България като граница на ЕС в бежанската криза. Да не забравяме обаче и казаното от него по повод миграционния натиск, че „сърцето на Германия е широко, но възможностите не са безгранични“, допълва българската коментаторка.

Според нея, предстоящият преглед на двустранното сътрудничество в София, обявено за приоритетно и стратегическо за България още след първата среща на президентите Плевнелиев и Гаук в Берлин през 2012 г., ще бъде по същество своеобразна равносметка и за изпълнителната, законодателната и съдебната власт в страната. Фокус ще продължат да бъдат връзките с най-значимия търговско-икономически партньор на България.

„През 2014 г. имаше отлив на германски инвестиции, но през 2015 г. беше отчетен плюс от 175 милиона евро, което е знак за подновен интерес към страната. Федералното правителство отново предоставя държавни гаранции за инвестициите у нас, но въпреки това остава и неоползотворен потенциал”, коментира Момчева.

Изплъзващата се памет за комунизма

В края на посещението си в София президентът на Германия Йоахим Гаук и българският му колега Росен Плевнелиев ще участват в обществена дискусия, посветена на уроците на миналото, паметта за комунизма и осмислянето на тоталитарните режими.

„В духа на демокрацията е да има приемственост и усилия за нереализираните обществено значими идеи, каквито са показване на истината за тоталитарния режим в българските учебници и музеи, неосъществените Мемориал на жертвите на комунизма на остров Персин и Музей на българския XX век. В Германия и Европа този тип политическа воля неизменно се свързва с името на Йоахим Гаук, който беше федерален пълномощник за досиетата на ЩАЗИ, а сега е федерален президент, за когото свободата и политическият морал далеч не са демодирани понятия”, подчертава Момчева.

„Битката за истината”

Аспарух Панов, член на Българо-германския форум и бивш председател на парламентарната група за приятелство с германския Бундестаг на свой ред припомня неотдавна казаното от Росен Плевнелиев на остров Персин, че „битката за истината на миналото тепърва трябва да се води“. Според Панов, германският президент също отдава особено значение на прочита на историята. „И тъкмо тук е и общото между тоталитарното минало на България и Германия, в която проблемите с адаптацията на бившата ГДР се оказаха огромни и забележими и до днес”. Проблеми има и в България, където нямаше нито лустрация, нито незабавно и пълно отваряне на досиетата на ДС. "Затова е наистина важно какви ще са общите послания на двамата президенти от София, които ще са валидни и за двете приятелски държави“, смята Аспарух Панов.