Геният от Ле Ронколе

Само за две години младият композитор Джузепе Верди изгубва невръстните си син и дъщеря и първата си съпруга Маргерита, а операта му "Крал за един ден" предизвиква освирквания в Миланската скала и хапливи критики в пресата. Няколко години по-рано Верди се проваля на приемните изпити в Миланската консерватория. Съдбата на младия музикален талант изглежда предрешена от тези катастрофи, застигнали го още преди да навърши 27.

Обратът в живота на Верди

Той обаче преодолява депресията си и в живота му настъпва положителен обрат. Верди, който е роден преди точно 200 години, става не само най-великият италиански оперен композитор, не само символна фигура на италианското обединение, но и човек с огромна обществена тежест, филантроп и дарител. И до днес прочутият дом за възрастни хора на изкуството в Милано носи неговото име.

Малцина знаят, че през 1813 година Джузепе Верди се ражда в селцето Ле Ронколе в окупираната от Франция северна част на Италия и е записан в регистрите под френско име: Жозеф Фортюнин Франсоа Верди. Родителите му са най-обикновени хора, нямат нищо общо с музиката. Впрочем, самият Верди до края на живота си остава съвсем нормален човек, свързан със селяните, с полето и горите. Около своето непрекъснато разрастващо се имение композиторът прокарва пътища, строи болници и обществени сгради за хората от околността. През втората половина от живота си той предпочита да живее в уединение заедно с втората си жена Джузепина в имението "Санта Агата". Там и до днес е запазена неговата спалня с легло до стената, писалище и пиано в средата на стаята, където Верди, често пъти дори нощем, разработвал музикалните си идеи.

На пръв поглед Джузепе Верди е продължител на италианската оперна традиция, известна като "белканто" - "красивото пеене", чиито родоначалници са Росини, Белини и Доницети. Верди обаче пръв успява да проникне по-дълбоко в душата на публиката. Под красотата на пеенето той разкрива истински човешки драми, бурни чувства, сложни характери, герои и сюжети, които и до днес вълнуват хората. Това важи с особена сила за трите му най-известни опери: "Риголето", "Трубадур" и "Травиата", създадени между 1851 и 1853 година.

Политическите опери на италианеца

Не бива обаче да поставяме Джузепе Верди единствено в тесния сегмент на психологичното, защото той често пъти твори и като политически композитор. На мнозина може да им се види смешно, че наглед прашното и демодирано днес оперно изкуство през ХIX-ти век е било в състояние да предизвика политически изригвания. Операта "Набуко" за борбата на еврейския народ срещу вавилонското потисничество например се превръща в нещо като химн на италианското национално движение, а "Бал с маски" първоначално е спряна от цензурата, защото показва на сцената нещо съвършено недопустимо за онези времена: убийството на краля. Верди дори за кратко е кандидат за депутат в младия италиански парламент, но бързо си дава сметка, че силата му е другаде - и се връща към музиката, за да създаде общо над 30 опери, един забележителен реквием и един много популярен до днес струнен квартет.

Дори хората, които не обичат опера, пазят в паметта си поне няколко велики мелодии от Верди - композитора, чието име стана синоним на италианската опера, великия саможивец, който пръв поставя човека и неговите чувства в самата сърцевина на оперния театър. "Ако поне веднъж не си плакал на опера, ти си недоразвит като човек" - тази навярно леко преувеличена фраза на един музикант с пълна сила се отнася до оперите на Верди. Опитайте и вие!