Германец с Нобел за медицина

Германецът Томас Зюдхоф и американците Джеймс Ротман и Ранди Шекман са отличени от Нобеловия комитет за това, че са успели "да разгадаят загадката около организацията на транспортната система на клетките". Откритието на тримата учени дава възможност за обяснение на редица заболявания, тъй като там, където транспортната система не функционира правилно, може да се стигне и до неврологични смущения, до проблеми с имунната система и до диабет.

В резултат на проучванията си Зюдхоф, Ротман и Шекман са разкрили механизма, регулиращ т.нар. везикуларен трафик - основната система за пренос в клетките. "Всяка клетка прилича на малка фабрика, която произвежда и изнася молекули. Без тази изключително прецизна организация, клетката би изпаднала в хаос", отбелязват от Нобеловия комитет.

Хормони като инсулина например се произвеждат в определени клетки, след което навлизат в кръвта. Нервните клетки общуват чрез химически сигнали - т.нар. невротрансмитери. Протеините, например ензимите, също се транспортират от едно място на друго. И тъй като тези вещества могат да окажат въздействие едва когато достигнат целта си - в рамките на клетката или извън нея - те се "опаковат" в един вид малки мехурчета, наречени везикули. Така те се изпращат като "пакетчета" по каналите в тялото.

Проучванията започват през 1970-те

В рамките на изследванията си Ранди Шекман се натъква още през 1970-те години на клетки, при които транспортната система не функционира правилно. Везикулите се събирали на определени места в клетката, вместо да се насочват към целта. Причината, както установява Шекман, е в генетичния код на клетката. Той идентифицира засегнатите мутирали гени и констатира, че става дума за три вида гени, които контролират различни части от транспортната система.

Джеймс Ротман от своя страна се занимава от 1980-те години насам с везикулния трафик в клетките на бозайниците. Той стига до извода, че определени протеини на везикулите се струпват по обвивката на клетките, където мембраните на транспортиращите мехурчета се сливат с мембраните на определената цел. И тъй като съществува цяла поредица от различни протеини, които могат да се натрупат само на определени места, е гарантирано, че "пакетът" ще бъде доставен на правилния адрес. Този принцип функционира както в клетката, така и извън нея.

През 1990-те години пък Томас Зюдхоф започва своите изследвания на комуникацията между нервните клетки в мозъка. Невротрансмитерите, през които се извършва това общуване, също се освобождават чрез везикулите, когато те влязат в съприкосновение с външната обвивка на нервната клетка. Но това би трябвало да се случва само тогава, когато е подаден и съответният сигнал. Точно това установява и Зюдхоф: според неговите изследвания, това става само когато към клетката бъде насочен поток от калциеви йони. Именно благодарение на него протеините на везикула се свързват със стената на клетката и освобождават невротрансмитерите в точно определен момент.

От Гьотинген до Станфорд

Томас Зюдхоф е роден на 22 декември 1955 година в Гьотинген. Той следва медицина в Аахен, Харвард и Гьотинген, а след дипломирането си работи в тексаския университет в Далас. През 2008 започва работа в Станфорд, където става професор по молекулярна и клетъчна физиология, психиатрия и неврология.

Впрочем, първият носител на Нобеловата награда за медицина също е германец. Името му е Емил Адолф фон Беринг. Той получава отличието през 1901 за откритието на серумната терапия срещу дифтерия.