Германия има нужда от сериозна интеграционна политика за чужденците

Тестове за оценка на вътрешните нагласи и познанията, интеграционни курсове и какво ли още не – стане ли дума за това, какви да са бариерите пред чужденците, желаещи да придобият германски паспорт – фантазията на тукашните политици се оказва почти неизчерпаема. Този дебат междувременно доведе до почти безсмислени и абсурдни идеи, които в последните дни се поднасят още по-гръмко, поради това, че на няколко места предстоят избори за местен парламент – Ландтаг.

Както често се е оказвало и досега, въпросът за правилата за получаване на германско гражданство, по-често се третира от гледната точка на избирателите, и много-рядко от гледната точка на чужденците. Как става това – демонстрира ХДС в провинция Хесен през 1999 година, когато преди тамошните местни избори беше проведена акция за събиране на подписи срещу въвеждането на възможността, да се притежава двойно гражданство.

Вътрешният министър Шойбле сега стига до правилния извод, че е нужно единно за цяла Германия уреждане на въпроса за гражданството и начина на неговото получаване. В противен случай лесно може да се стигне до абсурдната ситуация, при която чужденците, кандидатстващи за германски паспорт, да странстват от провинция на провинция, с оглед на това, къде постигането на целта е най-лесно. Нещата са обаче значително по-сложни. Става дума за принципен въпрос, който не бива да бъде оставян за решение според усмотрението на местните общини, околии или провинции.

Напълно основателно и оправдано е искането да се разработи процедура, която да дава възможност да се провери, дали новият гражданин на Германия се чувства обвързан към конституцията на страната и дали е готов да се интегрира в тукашната система на ценности. Затова пък, бариерите, които някои разработени вече тестове – като например този в Хесен поставят пред кандидатите за гражданство, са толкова високи, че и мнозина от средно-статистическите германци по рождение биха се затруднили при отговора на въпросите. Още по-невъзможно е тези бариери да бъдат преминати от онези чужденци от скромни социални среди, дошли преди много години в Германия на работа, за които даже и участието в курс по немски език вече представлява сериозно предизвикателство.

Изискванията, които поставя хесенския тест за проверка на познанията, напомнят на някои от популярните телевизионни шоу-програми за въпроси и отговори. Подобно нещо обаче едва ли ще превърне Германия в привлекателна имиграционна страна. Въпроси за проверка на вътрешните нагласи, каквите се съдържат в теста на Бавария - където – се пита например какво мнение има кандидата за гражданство спрямо хомосексуализма – също нямат място в процедурите за придобиване на гражданство. Германия не се неждае от защитни стени срещу онези, които желаят да станат германски граждани, а от покани към онези, за които Германия се е превърнала във втора родина.

Целият дебат около правилата за придобиване на гражданство не бива да замества обаче трайната и последователна интеграционна политика, от каквато има нужда Германия. Вместо да инструментализира чужденците за предизборни цели, е време на тях да им се направят истински и сериозни предложения за интеграция – със всички произтичащи от това права и задължения.