Германия и кашата с дизела

Върховният административен съд позволи на германските общини да въвеждат забрани за дизелови автомобили в централните части на градовете. Сега автоиндустрията трябва да се размърда. Но и политиците. Те също имат вина.

На много места в Германия нивата на азотните оксиди във въздуха често са завишени. Напоследък например в 70 германски града са били отчетени твърде високи стойности, като в 20 от тях става въпрос за многократно превишаване на максимално допустимите нива. В тази връзка някои експерти настояват дизеловите автомобили спешно да бъдат преоборудвани, защото само по този начин можели да се избегнат евентуални забрани за влизане на тези автомобили в градовете.

Дизеловият скандал в Германия и дискусиите за евентуалното въвеждане на подобни забрани предизвикаха радикален спад в продажбите на дизелови автомобили. През 2017 са били регистрирани 13% по-малко нови дизелови автомобили в сравнение с предходната година. Затова пък броят на новите коли с бензинови двигатели се е увеличил с 14 на сто.

В Германия напоследък са на мода новите, големи автомобили с повишена проходимост – SUV, чиито продажби през 2017 са скочили с близо една четвърт. Известно е, че тези автомобили имат значително по-голям разход на гориво. Според анализатора на Дойче Банк Тим Рокоса, това развитие влошава ситуацията, дори и ако азотните оксиди, отделяни от дизеловите автомобили, намалеят в резултат на забрани или други рестриктивни мерки.

Милиарди за преоборудване?

"При всички положения автомобилната индустрия е изправена пред сериозна криза на доверието, щом като автомобили, които са на не повече от две-три години, изведнъж биха могли да бъдат засегнати от евентуална забрана за влизане в централните градски части", казва Щефан Брацел от висшия Институт по икономика в Бергиш Гладбах. Ако се преоборудват дизеловите автомобили, отговарящи на стандарта Евро 5, подобни забрани биха могли да се окажат излишни. Но кой ще плати за всичко това?

За модернизирането на един дизелов автомобил са нужни към 2000 евро, затова не е трудно да се изчисли, че за всичките шест милиона дизелови автомобила, които се движат по улиците на Германия, ще трябва да се намерят близо 12 милиарда евро. "Германската автомобилна индустрия е в състояние да понесе подобна финансова тежест, макар че това несъмнено ще я натовари сериозно", прогнозира Брацел. Но ако бъде решено, че индустрията трябва да поеме тези разходи незабавно, ще последват и съответни искания от съседните европейски страни – например от Франция и Италия, където карането на дизелови автомобили е много широко разпространено. "В този случай вече ще става дума за преоборудването на 50-60 милиона автомобила, а германските автомобилопроизводители не биха могли да се справят с подобна задача", казва експертът.

Освен това вината за сегашната ситуация не е само на автомобилната индустрия. Политиците често се огъваха пред лобистите. Известно е например, че германски канцлери, а и сегашната канцлерка Меркел от дълго време насам успешно се противопоставят на въвеждането на по-строги европейски норми за вредните газове, изхвърляни от автомобилите. В германското законодателство има множество празноти, които оставят легални и полулегални "вратички" за измъкване. "Политиците имат сериозна вина за сегашната ситуация", казва в заключение Брацел.

Страховете на експертите

Въвеждането на "син стикер" за онези дизелови автомобили, които изхвърлят малки количества азотни оксиди, можеше още преди години да накара производителите да спазват съществуващите норми. Различни германски екологични организации не от вчера настояват за подобна мярка, но бившият министър на транспорта Александър Добринт с всички сили се противопоставяше на въвеждането им. В коалиционния договор на бъдещото германско правителство също не се споменава нищо по този въпрос.

Малцина са онези, които се замислят и за "социалните последствия" от евентуална забрана за каране на дизеловите автомобили в централните градски части. Това означава, че всички дизели ще се обезценят до крайност. Собствениците на подобни возила на практика ще се окажат обект на "фактическо отчуждаване". Разбира се, цялата тази тенденция ще бъде съпроводена и от гигантска загуба на работни места навсякъде, където сега се произвеждат дизелови автомобили.

"Няма утвърдена рецепта за излизане от сегашната объркана ситуация", казва автомобилният експерт Фердинанд Дуденхьофер. Делът на електромобилите расте непрекъснато, но годишно в Германия той все още представлява едва 1,6% от новите коли. Според някои експерти, все пак няма нужда да се изпада в излишна паника. Щефан Брацел например смята идеята на германското правителство за въвеждане на безплатен обществен транспорт в големите градове за "необмислена". Според него, в случая става дума по-скоро за "символични действия", отколкото за решение, взето въз основа на задълбочен анализ на всички икономически, екологични и социални аспекти.

Теми

Последвайте ни!