"Германия отдавна е отчасти мюсюлманска"

С Есра Йозюрек разговаря Емран Фероз от публицистичния сайт на Дойче Веле "Кантара" (www.qantara.de).

Кантара: През изминалата година в Германия пристигнаха много мюсюлмани. Част от местните хора имат резерви към тях - особено след случилото се през Новогодишната нощ в Кьолн. Според мнозина, ислямът е несъвместим със западните ценности. Страхуват ли се германците? И от какво?

Есра Йозюрек: Струва ми се, че те се страхуват от другото, от различното. И в този страх има силна расистка тенденция. Става дума за ислямофобия и омраза към различното. И бежанците биват посрещани със страхове и с омраза, само защото са различни. Сякаш се забравя, че те са раними хора, попаднали в беда, които няма къде другаде да отидат. Всъщност мюсюлманите вече отдавна са в Германия. Те живеят тук в мир и дават своя принос за обществото. Не разбирам защо се държим така, сякаш ислямът току-що е пристигнал. Освен това нито ислямските, нито западните ценности са формулирани в някакви каталози. Това е рехав набор от възгледи, чиито акценти се променят с времето.

Кантара: Религиозната общност на мюсюлманите в Германия расте, включително и поради това, че германци приемат исляма. В същото време мнозина германци определят тази религия като чужда и опасна.

Есра Йозюрек: Откакто се почувстваха добре интегрирани в тукашното общество, мюсюлманите започнаха да поддържат повече контакти и с немюсюлмани. Тъкмо по линия на тези контакти понякога се стига до преминаване към исляма. В същото време много мюсюлмани в Германия изобщо не спазват изискванията на религията си и живеят секуларен живот. Напоследък сред бежанците имаше масови покръствания в християнската вяра, но иначе случаите на християни, които приемат исляма, са много повече. Обикновено германците, които конвертират към исляма, имат някаква силна връзка с мюсюлманин – съсед, съученик, колега, любим или любима. Интервюирах стотици такива хора, които обясняват по най-различен начин причините за смяната на религията. Една част са били вярващи християни, които вече не изпитват удовлетворение от религията си. За други пък ислямът е първата религия, с която влизат в досег.

Кантара: Пишете, че след обединението на Германия особено много източногерманци са приели исляма. Дали това не е някакъв опит да се намери нова идентичност, нова идеология след краха на комунизма?

Есра Йозюрек: Нека не създаваме впечатлението, че десетки хиляди източногерманци са приели исляма. Факт е обаче, че след падането на Стената за някои хора тъкмо ислямът се оказва спасителен остров, нова идентичност, с чиято помощ те се отърсват от всички клишета, свързани с източногерманците.

Кантара: През последните години обаче образът на конвертиралите германци е доминиран от крайно консервативни салафити като Пиер Фогел. Някои от тях са известни с екстремистките си възгледи, които споделят и из социалните мрежи. Същевременно подобни личности се радват на голяма популярност сред младите мюсюлмани. Защо?

Есра Йозюрек: Първо трябва да отбележа, че повечето германци, приели исляма, са затворени хора, те живеят в някаква вътрешна изолация, занимават се най-вече с вътрешния си живот. Говорила съм със стотици такива и мога да Ви уверя, че никой от тях не се набива на очи. Те прекарват повечето време в четене и размишления. Що се отнася до радикалните личности като Пиер Фогел - според мен, те са особено популярни сред младежите, защото в Германия мюсюлманското вероизповедание се доминира от турския и арабския език. А за много млади мюсюлмани, които са отраснали тук, турските проповедници изобщо не са привлекателни – те им изглеждат старомодни, неразбираеми.

Кантара: Популистите от "Алтернатива за Германия" и различни консервативни политици в Германия твърдят, че ислямът няма място в страната. Че един човек не може да бъде едновременно мюсюлманин и германец.

Есра Йозюрек: На тези хора трябва да им кажем едно: вече е късно! Ислямът отдавна е важна част от германското общество – независимо от това какво мислим за него. За мюсюлманската идентичност впрочем няма ясна дефиниция. Същото важи и за германската или западната идентичност.

Кантара: Как мюсюлманите - независимо дали са от по-старите поколения, новопокръстени или новопристигнали – ще променят Германия през следващите години?

Есра Йозюрек: Мюсюлманите оказват своето въздействие върху Германия през целия период след Втората световна война. Много от тях помагаха за възстановяването на разрушените градове, а днес вече са неотделима част от тукашното общество – ще го забележите във всеки град. От 1960-те години насам мюсюлманите оставят своя отпечатък върху най-различни обществени тенденции, във всекидневието, в модата, в храната, в младежките култури. Днес просто е невъзможно да си представим който и да било голям германски град без мюсюлманите. Така че тези мюсюлмански общности и занапред ще въздействат върху средата около тях – на местно, на регионално, че и на глобално равнище. В този смисъл аз не очаквам някакви драматични промени, независимо от онова, което говорят някои десни политици. Присъствието на мюсюлманите в германското общество е балансирано. Германия отдавна вече е отчасти мюсюлманска, а мюсюлманите отдавна вече са германци.

Новопокръстените мюсюлмани едва напоследък започнаха да се възприемат от местните като някаква опасност. Просто защото на исляма вече се гледа по друг начин.

Книгата на Есра Йозюрек:
Esra Özyürek: "Being German, Becoming Muslim: Race, Religion, and Conversion in the New Europe", Princeton University Press, 192 Seiten, ISBN: 9781400852710