1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германците и антиамериканизмът

П. Каперн (ДЛФ), А. Андреев4 февруари 2015

За пореден път Германия може да се изкуши да тръгне по някакъв свой, собствен път на развитие. Може и да звучи невероятно, но приобщаването на Германия към Запада все още не е необратимо, твърди историкът Х. А. Винклер.

https://p.dw.com/p/1EVHm
Снимка: picture-alliance/dpa

В „долината на неведението" около Дрезден все още се поддържа култът към германо-руското душевно родство, което се мисли като задушевност и съпротива срещу западната цивилизация, като съпротива най-вече срещу Съединените американски щати. В интервю за „Дойчландфунк” историкът Хайнрих Аугуст Винклер коментира именно от този ъгъл протестите на „Пегида” най-вече в източна Германия, които, според него, са спомен за най-мрачните времена в германската история.

Винклер: Германия е страна, която културно принадлежи към Запада. Тя играе важна роля в епохата на Просвещението и в борбите за гражданска еманципация. Въпреки това обаче германските елити в един момент се обявиха против идеите на Просвещението, против ненакърнимите човешки права, против народния суверенитет и представителната демокрация. По време на Първата световна война срещу идеите на Просвещението, тоест – свобода, равенство, братство – бяха противопоставени тъй наречените „идеи на 1914”: редът, покорството, благочестивостта и задушевността. По време на Ваймарската република десните в Германия се вдигнаха на щурм срещу западната демокрация, защото я смятаха за държавна форма, наложена от победителите във войната. А националсоциализмът беше апогей на тази съпротива срещу ценностите на Запада.

По-късно Федералната република за няколко десетилетия успя постепенно да се отвори към политическата култура на Запада. В ГДР това стана възможно едва след мирната революция през 1989 година. Там обаче действително оцеляха едновремешните германски предубеждения срещу политическата култура на Запада и срещу представителната демокрация. Не случайно тези предубеждения са най-силни тъкмо в онези части от бившата ГДР, където навремето хората не можеха да гледат западна телевизия: в така наречената „долина на неведението” около Дрезден. Там все още се поддържа и култът към германо-руското душевно родство, което се мисли като задушевност и съпротива срещу западната цивилизация, като съпротива най-вече срещу Съединените американски щати. Това е някаква дива смесица от антиамериканизъм и чудато преклонение пред германо-руската сроденост. Същото го е имало още по времето на Ваймарската република. И тъкмо тази идеология довежда Германия до грандиозна катастрофа. Ето защо ние сме длъжни да се противопоставяме с пределна категоричност и твърдост срещу подобни залитания, независимо дали това се случват в Лайпциг или Дрезден.

ДЛФ: А дали тези идеи все още носят силата и потенциала да отдалечат Германия от Запада? Или страната вече необратимо се е приобщила към ценностния проект на Запада?

Porträt - Historiker Heinrich August Winkler
Х. А. Виклер: Западът е силен заради своите ценности - човешките права, демокрацията, върховенството на законаСнимка: picture-alliance/dpa

Винклер: Най-вече прослойката на по-образованите германци се е отворила за ценностния проект на Запада. Това е фундаменталната разлика в сравнение с годините на Ваймарската република и периода 1933-1945. Явлението е наистина относително ново, но аз все пак смятам, че в ситуация на избор огромното мнозинство от германците ще изберат демокрацията, основните човешки права и германската Конституция. Въпреки това Германия все още не е извървяла докрай пътя си на запад, както вярват оптимистите.

В деня на германското обединение, 3 октомври 1990 година, покойният президент Рихард фон Вайцзекер произнесе едно изречение, което го описва много точно. Дошъл е денят, каза той, в който за пръв път в историята цяла Германия придобива трайно място в кръга на западните демокрации. Но това е достижение, което трябва да се пази, за което трябва да се борим, ако някой отново го постави под въпрос. Това каза Вайцзекер, а аз мисля, че в момента ние се намираме точно в тази ситуация.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата