Германия се променя пред очите ни: какво видях в Регенсбург

Не се имам за жертва на българските медии, но тръгвайки за Германия, очаквах да видя страна, потънала в бежански хаос. Истината е друга, твърди проф. Ивайло Дичев. Ето личните му впечатления след престой в Регенсбург:

Първото ми учудване дойде от това, че новите имигранти нито са първите в този град, нито са мнозинство. При около 2,5 хиляди бежанци от Сирия и Ирак, в Регенсбург има също толкова румънци и дори 1,5 хиляди българи, което си е цял един процент от населението на града. Българската църква беше затворена заради някаква арт-инсталация, а из историческия център на града просеха трима здрави и прави германски младежи, но не и мигранти. Вярно, в Мюнхен по улиците лежат доста румънски баби, но там е стълпотворение, има от всичко.

Всъщност най-голямата група чужденци не само тук, но и в цяла Германия е съвсем неочаквана - това са дошлите от Русия. Взимате руските изселници, които получиха право да имигрират през 1990-те (те продължават да говорят руски и са под влияние на руските медии), прибавяте икономическите мигранти от прехода и ето ви 6 милиона (според някои преценки). Тези хора, впрочем, са сред най-яростните противници на политиката на отворените врати и съответно попълват редиците на „Алтернатива за Германия".

Станах свидетел на една много грозна сцена: руско-германски охранител вдигна отвратителен скандал на иракчанин, че използва тоалетна, която била само за германци, а той щял да я изцапа. Причината не е някаква руска обремененост - просто тези хора се чувстват обидени, че за новите мигранти се полагат специални грижи, докато тях навремето са ги оставили да се оправят сами. Подобна реакция съм виждал и у българи по света - ядосват се, завиждат на новите, на които (мислят си) им е по-лесно.

Проф. Ивайло Дичев

Истината за "бежанския хаос"

Как държавата успява да управлява бежанците ли? Ами силови мерки няма, набляга се на моркова, така да се каже. Всеки има право да се вдигне и да отиде в Берлин например, но работата е там, че ще загуби онези помощи, които му се дават за интегриране тъкмо тук - курсове по немски, жилище, парична помощ.

Културният скок е трудна работа. Без познания по немски няма как да си намериш работа, а за говорещите арабски този език е като китайския за нас. Най-трудно се оказва намирането на жилище - не само защото има известна подозрителност към хора с ориенталски звучащи имена, а и защото наемите в туристическото градче са скочили тройно през последните десетина години. Двустаен апартамент може да излезе до 1000 евро на месец, а по тукашните правила това предполага заплата, която е непостижима за много от чужденците, начеващи в някаква професия.

На помощ идват доброволците от гражданските сдружения, които се заемат да търсят квартири за мигрантите и да гарантират за тях. Видя ми се много впечатляващо това даряване с доверие, при това от млади хора, които сами още не са си намерили стабилно място в обществото. Тези сдружения организират и срещи на гражданите с бежанците под формата на покана за следобеден чай. Освен че дават възможност за човешки контакт, който е най-добрият начин за преодоляване на страховете, насаждани от популистите, тези срещи имат и практически смисъл - мигрантите научават как да решават административни и битови проблеми, а момичетата например любопитстват как се случват нещата при германските двойки. И в България имаше такива инициативи, например в Нов български, но те затихнаха поради липса на бежанци. Имаше една случка, при която направо ми се прииска да потъна в земята: когато разбра, че съм от България, едно момче от Афганистан разказа как са били брат му на нашата граница и какви пари са им искали. Колкото и ръченици да изиграят нашите емигранти по площадите на Европа, това клеймо трудно ще се заличи.

За мигрантска престъпност не чух - хората са се снишили и живеят с надеждата да се уредят. Всъщност има ли по-добро средство за интеграция от надеждата? Демографски дисбаланс създава обстоятелството, че идват предимно млади мъже. Но ако се върнем към числата по-горе, ще си дадем сметка, че проблемът е незначителен. Тези мъже се надяват един ден, когато се уредят, да доведат в Германия и жените си, но бюрократичните процедури отнемат години. Междуременно има арабски мъже, които се опитват да водят връзки с германски жени, макар социалното неравенство (мигрантите започват от нулата) да прави трайната връзка доста трудна. Обратното - сирийско момиче с германски младеж - се било случило в Регенсбург само веднъж. Впоследствие девойката била тежко оплюта и маргинализирана от своите заради това „предателство“.

Въпросът не е в религията, както пишат в България. Моите наблюдения са, че тези хора не са особено религиозни. Дори джамиите им са на етнически принцип - албанска, турска, арабска. Те просто са се вкопчили в групите си, откъдето получават подкрепа и сигурност в стресиращата ситуация на чуждата страна. Така се държат и много от нашите мигранти, които се самозатварят около чалга-телевизията, носиите, съпротивата срещу езика на приемащата страна - и то не толкова заради някаква носталгия, а защото имат нужда от усещане за сигурност. Това са стратегии за оцеляване.

Германия се променя пред очите ни

Регенсбург е сравнително отворен град - заради университета, но и заради историята: тук, през американската окупационна зона и през близката чехословашка граница, в миналото са преминавали прокудените судетски германци и бягащите от комунизма, така че приемането на бегълци има традиции. И все пак няма как да не го видиш: Германия се променя пред очите ни. Тя не само се превърна в хуманитарна суперсила, както я наричат след 2015. Тази мощна икономика започва да се диверсифицира демографски - срещате лица с различен цвят, ядете във всевъзможни ресторанти, чувате всякакви езици, все по-често и български. Вече близо половин милион от пристигналите се обучават или работят в гладната за кадри германска икономика. И понеже работната ръка продължава да не достига, в края на миналата годината страната реши да либерализира условията за прием на мигранти от неевропейски страни.

Това, от което си заслужава да се поучим, е следното обстоятелство: групи от различни места по света, които не образуват компактни маси, биват пропускани за попълване на демографския фонд и разселвани по територията на страната. Ще прозвучи като културен стереотип, ако кажем, че в Германия имиграцията се третира доста по-хладно и прагматично, отколкото в Югоизточна Европа. Но какво да  правим - понякога стереотипите отговарят на реалността.

Теми

Последвайте ни!