Германската политика и Турция

Пред сцената се бяха струпали фотографи, за да уловят тази необичайна компания; все пак това е жената, която само след няколко дни ще бъде издигната за канцлерски кандидат на опозиционния блок.

Първоначално, следвайки изискванията на организаторите, ораторите говориха за родния край, за идентичността в епохата на глобализацията и оттам – за ценностите, спояващи Европа. Към тези ценности – според Меркел - принадлежи и християнската религия:

“Затова категорично пледирам да не загърбваме християнските си корени. Без да желая да дискриминирам когото и да било, все пак заявявам: място в Европа трябва да има само онзи, който се чувства свързан с тези корени. За мен е проблем това, че нашата християнска закваска не бе вписана в евроконституцията.”

По отношение на Турция Меркел предлага не пълноправно членство, а привилегировано партньорство. Нейната партия щяла да продължи да се застъпва за тази позиция. Нямало значение дали турското правителство ще изпълни всички европейски изисквания; въпросът бил дали ЕС е в състояние да приеме Турция:

“Смятам, че не можем да се разрастваме и същевременно да задълбочаваме и живеем с 27 страни-членки. Трябва да внимаваме да не стане така, че един ден европейските граждани просто да не разбират за какво става дума. Затова препоръчвам повече сдържаност.”

Изявлението на ръководителката на консерваторите бе контрирано решително от председателя на СДП Мюнтеферинг. Според него ЕС вече поддържа един вид привилегировано партньорство с Турция. Ако Турция изпълни поставените й условия, тя трябва да получи пълноправно членство – подчерта той.

Мюнтеферинг се съгласи обаче, че при последния голям разширителен кръг на ЕС, политиците не са преценили съвсем точно последствията:

“Европа излезе от стадия на романтиката. Затова мисля, че е необходимо да разговаряме съвсем сериозно за трудностите, свързани с разширяването на ЕС. Но това не трябва да доведе дотам, да бъде подценен или дори поставен под въпрос този уникален исторически шанс за Европа.”