Германските медии за спасяването на руската подводница

Ландесцайтунг отбелязва следното: Времената, в които червеният флот бе инструмент за сплашване, отминаха. Сега руският флот по-скоро буди съчувствие. Унизителната катастрофа с атомната подводница “Курск” трябваше да преобърне нещата – както обеща преди пет години руският президент Владимир Путин. Но флотът не е стигнал далеч по новия курс. Както и тогава – в началото имаше лъжи и успокоения. При управлението на Путин на подводниците и на надводните плавателни съдове бе намален с 80 процента. И обещаните нови спасителни подводници си останаха само на книга. Спасената сега от британците миниподводница е била построена през 1989-та – точно в годината, в която разпадът на съветската империя вече нямаше как да бъде удържан. Подводницата е трябвало да бъде ремонтирана през ноември. А от ремонт има нужда все още и руската военна политика. Кремъл си извади поука само в едно направление: този път апелът за помощ към чужбина бе отправен незабавно. И адмиралтейството вече не може да си позволи излишна гордост.

Ето становището на Еслингер цайтунг: Облекчението и радостта след драматичното спасяване на екипажа на руската миниподводница са големи. Но същевременно това, което се разигра в последните дни край бреговете на Камчатка, отново насочва вниманието към поведението, мисленето и техниката на Русия. Пет години след трагичната загуба на една друга подводница новото нещастие дава пореден повод за голяма загриженост.

Дали щом краят е добър, всичко е добре – пита по същия повод Осттюрнгер Цайтунг. Отговорът е – ни най-малко. Фактът, че заради липсата на средства руските танкове не са в движение, а самолетите стоят на земята, ядосва само военните. Задълженията на русото правителство по отношение на опазването на сигурността би трябвало да се простират дотам, че да поддържат в изправност спасителните съоръжения. Стига да искаше, Путин би могъл да се отдели определени средства от ядрената си програма. Така мнозина биха си поели по-спокойно дъх.

Становището на Кьолнише Рундшау е, че покрай бедата, сполетяла руската подводница, за целия свят е станало очевидно до каква степен руската армия вече далеч не отговаря на стандартите в съвременната техника. Поради недостатъчните средства, с които разполага, тя не може да си позволи наличността на ефективна спасителна система в случаите на възникване на проблеми с подводни плавателни съдове. Амбициите на политиците и военните да участват наравно в концерта на великите сили, бяха осезаемо попарени. В Москва зазвучаха критики по отношение на проблемите в руското общество и предизвикаха широка дискусия. Най-вероятно – за да се отклони вниманието от същинската тема – скоро ще бъдат обявени за виновни и уволнени някои низши офицери, за да се оправдае по някакъв начин загубата на престиж и да не остане без последствия. Толкова по-забележително е в този смисъл, че този пък московското ръководство даде предимство на живота на седмината души от екипажа пред съображенията за национална чест. Това е урокът от катастрофата с Курск преди пет години.

И накрая – цитат от Хайлбронер Щиме – за спекулациите, свързани с възможните партийни коалиции при предстоящите през есента парламентарни избори във Федерална република Германия: Потенциалните коалиционни партньори ХДС, ХСС и Свободните демократи правят всичко, за да си затруднят живота взаимно. Незавасимо дали става дума за данъчната политика, вътрешната сигурност, генно модифицираните технологии или външната политика – те се карат като махленци. Суверенната до момента Ангела Меркел започва да изглежда нервна и неубедителна, бърка бруто и нето, отказва да участва в повече от един телевизионен дебат. Същевременно Партията на свободните демократи си стои на дъното в резултатите от проучванията. Партньорите не демонстрират блясък, а по-скоро – тъга. Не твърде убедителният съюз с наказаната от избирателите Социалдемократическа партия на пръв поглед не би бил знак за промяна или ново начало, от каквото Германия има остра нужда. Но създаването на такъв съюз не би било и грях.