Германските медии за срещата в Хамптън Корт

Щутгартер Нахрихтен е на мнението, че британският премиер Тони Блеър блокира от месеци постигането на споразумение по следващия бюджет на Европейския съюз, като се опитва да създаде впечатлението, че настоящата кризисна ситуация е всъщност пробив към модерната система на разпределение на разходите. Само че съмненията в неговата реална воля за реформи растат с всеки следващ ден. Дискусиите от срещата на върха в Хамптън Корт и глобализационният фонд би трябвало да преобърнат нещата в съответствие с намеренията на Блеър. При последното си участие в среща от този формат отиващият си федерален канцлер Шрьодер очевидно е бил посъветван мъдро – да формулира достатъчно отчетливо германската дистанцираност от прескъпата идея за фонда. Тъй като всяко допълнително разходно перо би трябвало непременно да има подкрепата на Германия, която все още е най-големият нетен платец в Европейския съюз.

Вестфелише Нахрихтен смята, че британският премиер Тони Блеър така и не се е справил със своята роля на председател на Европейския съвет и посредник между държавите-членки на Общността. След шока от провалените реферндуми за европейската конституция във Франция и Холандия самият той със своя британски модел за свободна търговия само допринесе за нажежаването на обстановката. Изобщо до момента британското председателство на Европейския съюз е истинска катастрофа. Заплахата от налагане на вето от страна на Франция и Ширак – срещу намаляването на аграрните субсидии, което всъщност нямаше нищо общо с дневния ред на срещата в Хамптън Корт, е пълен отпор срещу Блеър. И звучи като прощална песен за лондонската европейска визия.

Зехсише Цайтунг припомня, че срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел е разкрила печалното състояние на Общността, в която триумфира националният егоизъм. И изглежда крайно съмнителна вероятността дали на временно председателстващия Съюза – британския премиер Тони Блеър – ще се отдаде да представи до декември достатъчно приемливи предложения за оспорваното финансово планиране на Общността. В крайна сметка именно британският премиер бе този, който заедно с френския държавен ръководител Жак Ширак се показа най-малко склонен към компромиси. Срещата в Хамптън Корт не доведе до никаква промяна в това отношение – само бе изгубено ценно време.

Според Файненшъл Таймс Дойчланд Европейският съюз има проблем със своя имидж. В много от държавите-членки на него просто се гледа като на бюрократично олицетворение на глобализацията. Като именно върху тази невидима сила се стоварва отговорността за социалните проблеми на много от гражданите. Т.е. Европейската комисия определено би трябвало да предприеме нещо, за да освежи своя имидж – и затова предлага създаването на фонд, в който годишно да се събират по 500 млн евро – за неутрализиране на шока от глобализацията. Като домакин на срещата в Хамптън Корт британският премиер Тони Блеър прегърна сърдечно безмислената идея – естествено, не по убеждение. По този начин той се опитва да коригира своя имидж на хладен модернизатор в континентална Европа. Като би било наистина абсурдно, ако резултатът от председателството на Блеър се окаже сенчестият бюджет под формата на един голбализационен фонд.

Бадише Нойесте Нахрихтен подчертава, че всяка държава има различни предпоставки, всяко общество разбира нещо различно под понятието социална справедливост и всяка страна би трябвало сама да намери своя модел на решение. Европейският съюз само би могъл да предизвика следваща вълна на разочарование, ако сега се опитва да твърди, че е достатъчно наясно с посоката на пътя. И пак в същия ред на мисли – заключението, до което стига Остзее Цайтнуг – Европейският съюз се намира на разклон в пътя си – дали да е зона за свободна търговия или политически и икономически държавен съюз. Решението трябва да

бъде взето от европейците.