Германските фирми изостават в пазарната реализация на новите продукти

Почти всяка компания се рекламира като иновативна. Но само 13 % от идеите за нови продукти биват реализирани, т.е. стигат до пазара. Така сериозно се разминават желанията и действителността. На този фон професор Фридрих Керка от Института за приложими иновационни изследвания прави следния извод:

“Компаниите отново инвестират повече в иновации. През последните години разходите за изследователска и развойна дейност са нараснали значително. Същевременно обаче е спаднала иновационната квота, т.е. делът на фирмите, които са подобрили позициите си на пазара благодарение на пускането на нови продукти, създали са от това нови работни места и съответно са направили по-големи печалби.”

За една бедна на суровини страна, каквато е Германия, с оглед на международната конкуренция е от решаващо значение да използва умствения си потенциал. По този показател всъщност германия не изглежда зле в международен план. Така напр. тя продължава да е сред водещите страни в света по патентни заявки. Изоставане има в следващия етап – на реализирането на новите идеи в готови продукти за пазара, посочва проф. Керка:

“Тук Германия се сблъсква с един особен проблем, тъй като много от родените тук и патентовани новости стигат до пазара едва след като са пробили най-напред в Япония или САЩ.”

Основно за т.нар. големи идеи, които по-късно се оказват много успешни, съществува рискът да бъдат задушени още в зародиш в самите фирми. Понякога те се появят едва след като друга конкурентна фирма вече е успяла да ги реализира успешно на пазара. Както показва проучването, това е честа практика в производствената сфера – от химията и фармацевтичната индустрия, през машино- и автомобилостроенето, до електротехниката, фината механика, оптиката и металообработването.

От всички иновационни идеи едва 33 на сто стигат фазата, в която те са под формата на прототип, а от тях само 13 на сто стигат и до пазара. Половината от тях фирмите определят като успешни. Това означава, че всеки 9 от 10 иновации се провалят, след като фирмите са инвестирали в тях време и средства. Годишно за изследване и развитие са харчат милиарди.

“Разходите за иновации се около 35 млрд. евро годишно, които дават фирмите. Като прибавим към тях и усилията в тази насока на държавата и други институции, се получава цифрата от 60 млрд. евро.”

В 53 % от анкетираните 1 200 компании смятат, че хората, които вземат решенията, не им остава време да се занимават с иновационните идеи и предложения на техните служители.

Друг проблем е т.нар. “оувър-инжинийринг”. Той се проявява тогава, когато разработените нови продукти предлагат много повече функции и приложения, отколкото потребителите са склонни да използват реално. Не само в IT-сектора, но и при мобилните телефони техническите нововъведения все още не означават гарантиран пазарен успех.. Така напр. в някои случаи потребителите използват едва 30 на сто от техническите възможности на съответните продукти.

Поради тези и други опасения фирмите се стремят да намалят максимално възможния риск. Така много от новите идеи никога не напускат компаниите. А това е сериозна бариера пред креативността на фирмите, посочва още проф. Керка:

“Без ресурси не е възможно да правиш иновации. Ние смятаме, че практическото приложение на иновациите струва около 10 пъти повече отколкото фирмите обикновено отделят за развойна дейност.”

Това важи за всички браншове на икономиката, а особено за големите компании това означава много, много пари.