Германският заместник-външен министър Гернот Ерлер за доклада на Европейската комисия

Г-н Ерлер мислите ли ,че този доклад на Европейската комисия дава справедлива оценка за напредъка на България?

Това във всеки случай е един много детайлен, реалистичен и конкретен доклад. Той се опира на оценката от майския доклад и отчита промените в двете страни. Така че за нас той е сериозна основа, на която трябва да се вземат по-нататъшни решения.

За първи път обаче ЕС ще прилага мониторинг върху две страни, които вече членуват в него. Освен това не е отпаднала и заплахата от въвеждането на защитни клаузи. Означава ли това членство втора класа?

Не, във вникакъв случай! Между другото думата ”мониторинг” изобщо не е спомената в доклада по молба на българската страна. В доклада става дума за така наречения механизъм на сътрудничество и проверка, който се състои от различни компоненти, като например най-обикновените защитни клаузи, предвидени в правилата за членство, както и в присъединителните договори на България и Румъния. Това според мен се разглежда като разумна цена на даденото съгласие за членство още от първи януари 2007-ма година. На Комисията не й беше лесно да каже, че подкрепя тази по-ранна дата, за да запаси консенсуса вътре в ЕС, където, както знаем има различни настроения по отношение на бъдещата политика на интеграция. Затова беше много важно да се въведе този механизъм на сътрудничество и проверка. Така България и Румъния ще имат същите права като всички останали. При двете страни обаче има определени недостатъци, които можеха да доведат до отлагане на членството. Сега този механизъм , с който ще се проверява изпълнението на конкретно посочени задачи чрез представяне на доклади на всеки три месеца, е напълно в интерес на България. Така ще се запази необходимия натиск за реформи и ще се гарантира конкуретноспособността на страната.

Ще се затворят ли вратите на ЕС след приемането на България и Румъния и ако да, за колко дълго време?

От гледна точка на Германия, до това няма да се стигне. Ясно е, че не можем да очакваме присъединяването на нови страни в най-скоро време. Най-важното е обаче да се запази европейската перспектива за страните от Западните Балкани и в по-далечно бъдеще - за Турция. Водят се преговори с Хърватия и Турция. Тече и процесът на асоцииране на останалите страни от западните Балканите. Според нас те имат ясна европейска перспектива, включително и членство. Кога обаче ще се стигне до там и дали преди това ЕС ще има шанса да реши проблема с конституцията, все още не се знае. Да се надяваме, че по време на германското председателство от догодина ще получим повече яснота по този процес.

Последен въпрос, ще успее ли Германия да ратифицира договорите за присъединяване на България и Румъния до края на годината?

Не бива да има никакви съмнения в това. Ние сме от тези, които работят най-задълбочено и сме от последните четири държави, които все още не са приключили с процеса на ратификация. Винаги обаче сме казвали, че ще изчакаме, докато се появи този последен доклад на Европейската комисия. Той ни дава възможност да се заемем енергично с ратификацията, което и ще направим.