Германският папа идва в родината си

Германският кардинал Йозеф Рацингер бе избран за наследник на Карол Войтила на 19 април. След избора той заяви:

” След великия папа Йоан Павел Втори кардиналите избраха мен – един обикновен божи служител.”

Със своето гласуване кардиналите от конклава се произнесоха в полза на последователността – Рацингер бе начело на най-важния орган във Ватикана в продължение на повече от 20 години. Като префект на конгрегацията и като главен теолог той положи някои от решаващите жалони на църквата. Той изпълняваше ролята си на пазител на чистото учение с много енергия и несломимост. Което стана и причина за отправените към него критики от страна на светските кръгове в Европа. И най-вече в страната на Реформацията, която традиционно се слави като либерална, отворена за дискусии и също толкова – критично настроена към Рим.

Йозеф Рацингер е роден на 16 април 1927-ма година в Марктл, в Бавария. Още на 26 години той става доцент по догматика и фундаментална теология. Етопите на обучението му преминават през Бон, Мюнстер, Тюбинген и Регенсбург. През 1977-ма година той става архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, няколко седмици по-късно – кардинал. През 1981-ва година Йоан Павел Втори го призовава да заема поста префект на конгрегацията. И в тази си функция Рацингер е винаги верен на страната на Папата.

В периода от 1962-ра до 1965-та година той работи като теологически съветник на кьолнския кардинал Фрингс. В онези времена Рацингер се числи към групата на прогресивните теолози, но по-късно се дистанцира от някои от тогавашните си позиции. Промяна, която най-вероятно се дължи и на ефекта от студентските движения от края на 60-те години – онези вече поизбледнели времена, в които интелектуалците не само поставят под въпрос всички традиционни ценности, но и направо ги отхвърлят. Йозеф Рацингер осъзнава, че църквата може да има свое лице в обществото само тогава, когато опазва традициите, а не ако се адаптира към съответното време. Макар че съхраняването на традициите не би трябвало да изключва реформите.

И като папа Бенедикт 16 той остава верен на своите консервативни ценностни принципи и на своята теологическа представа за света. От негова страна е напълно изключено да се очакват зрелищни промени по отношение на разхлабването на обета за безбрачие на духовниците или пък по отношение на новото определение на ролята на жената в църквата. Той е кетагорично против и спрямо релативизма на ценностите и либерализма. Той провежда последователно позицията, съгласно която вярата е единствената истина в историята. Бенедикт 16 е несъгласен с тези общества, които под знака на толерантността възприемат като равноправни всички възможни истини, и отхвърлят религиозния достъп до истината. Бенедикт 16 е твърдо против и постомодерния произвол в моралните и етическите въпроси – и така и под негово ръководство, както и преди това – по времето на Йоан Павел Втори – католическата църква отхвърля еднополовите партньорства като анархия и подчертава стойността на брака и семейството в обществото.