1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германският парламент обсъди новия европейски договор

14 март 2008

Германия направи първата крачка към ратифицирането на Лисабонския договор на ЕС. След вчерашните дебати в Бундестага, на 23 май предстои гласуване в двете камари на германския парламент.

https://p.dw.com/p/DNzi
Подписването на Лисабонския договорСнимка: picture-alliance/ dpa

Франция, Унгария, Малта, Словения и Румъния дадоха пример: те са първите страни от ЕС, които ратифицираха договора от Лисабон. Други 22 страни тепърва ще го гледат в своите национални парламенти. Сред тях е и Германия. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайре се надява, че договорът ще може да влезе в сила на 1 януари 2009.

„Ние тук дори можем да дадем принос и да повлияем благоприятно върху решението на други страни, стига на 23 май да ратифицираме договора. Смятам, че това ще бъде добър сигнал.”

23 май е символична дата.

На нея през 1949 година влезе в сила настоящата германска конституция. Както в почти всички останали страни от Евросъюза, и в Германия ратификацията се извършва от Парламента – в случая от двете му камари, Бундестага и Бундесрата. Единствено в Ирландия ще има референдум. Депутатът Лотар Биски от Лявата партия смята това за много добър пример за подражание:

Bundestag p178
Снимка: dpa

„Лявата партия настоява за референдуми във всички страни от ЕС, най-добре в един и същи ден. За да може Европа в бъдеще да стъпи върху одобрението на своите граждани.”

Всички други партии смятат, че ратификацията от народните представители е достатъчна. По време на дискусията в

полупразната пленарна зала

се каза, че договорът има някои недостатъци, но иначе в общи линии гарантира дееспособността на ЕС с 27 държави-членки – след приемането на България и Румъния. Най-вече с новото правило за взимане на решения с мнозинство, което влиза в сила през 2014 година. Германските депутати не бяха на едно мнение по друг въпрос: какво означава новият договор за националните парламенти. Повечето оратори бяха доволбни, че ще имат влияние върху законодателството в Брюксел, други обаче са убедени, че Лисабонският договор отнема на парламенти прекалено много правомощия, които се прехвърлят върху Европарламента.