Германското разузнаване БНД навършва 50 години

�Д постепенно се пренася в Берлин – за да е по-близо до правителството. Още за историята на организацията от Александър Андреев.

Германското разузнаване проспа и издигането, и падането на Берлинската стена, а не минава и година, без да бъде замесено в някакъв скандал: ту контрабанда на плутоний, ту следене на журналисти, ту шпионаж в полза на САЩ в Ирак. Да не говорим пък за скандала с високопоставен офицер на БНД, който години наред беше издавал тайни на служителка в българското консулство и беше осъден заради това. С други думи, БНД открай време е любим производител на негативни заглавия за германските медии. Дали наистина разузнаването е толкова калпаво, колкото го представят журналистите? Или пък са прави хората от тайните служби, които твърдят, че техните успехи са обречени да останат в тайна, затова пък неуспехите им винаги излизат на бял свят?

Още раждането на германското външно разузнаване БНД предлага достатъчно материал за критични дискусии. То възниква като помощно звено на тайните служби на САЩ и първоначално е известно просто като “Организацията Гелен” – по името на първия си началник, генерал-майора от хитлерово време Райнхолд Гелен. Бившият шеф на шпионажа срещу Съвтеския съюз във Вермаха в началото на Студената война снабдява американците с важни сведения от своите информационни резерви. Същевременно той много често набира кадрите си от редиците на бившите официери във Вермахта и Абвера. В “Организацията Гелен” работа намират дори бивши служители на СС, СА и Гестапо. Първоначалният профил на шпионажа също е, тъй да се каже, вроден: разузнавателна дейност срещу Съветската империя. На предния пост на конфликта Запад-Изток БНД геройски се бори – и редом с ЦРУ е сред главните врагове на Варшавския договр – обаче в сравнение с колегите си от САЩ, германските шпиони си остават местна величина. В така наречения германско-германски шпионски дуел БНД също може да отчете бляскава равносметка: много западногермански агенти са разкрити от Щази, неколцина доброволно преминават на страната на противника, а централата на БНД в Пулах едва ли не гъмжи от източногерманки къртици. След края на Студената война започва мъчителното търсене на нова идентичност. Координаторът на германските тайни служби от онова време Бернд Шмидбауер го обясни така пред Българската редакция на Дойче веле:

“През 1989-1990 година светът се промени много бързо. Няма го вече двуполюсният модел, нещата са много по-прозрачни. Няма я Желязната завеса, няма го СССР, Варшавският договор се разпадна, комунизмът за една нощ си отиде. Сега обаче са налице нови заплахи и нови предизвикателства, на които можем да се противопоставим единствено в сътрудничество.”

Новите заплахи са тероризмът, разпространяването на ОМП, организираната престъпонст, трафиците на оръжие, дрога и на хора. Вярно, че те не се вписват в традиционните задачи на едно външно разузнаване, но все пак не противоречат на Закона, уреждащ статута на германското разузнаване БНД. Неговите днешни задачи описва Аугуст Ханинг, предпоследният му директор, а в момента заместник-министър на вътрешните работи:

“БНД снабдява правителството с информации, които не могат да бъдат доставени по друг път. Правителството непрекъснато трябва да взима решения в областта на външната политика, в областта на отбраната и на сигурността, а за целта се нуждае от оптимална информация. Използва се, разбира се, информация от открити източници или набавяна по дипломатически канали. Но правителството се нуждае и от друг тип сведения, които се набират по оперативен път.”

За разлика от някои други тайни служби, германското разузнаване БНД има ясни граници, поставени от закона: то няма право да действа вътре в страната, няма право да извършва подривна дейност в чужбина и подлежи на стриктен политически контрол от една специална парламентарна комисия. Задачите на шпионажа през последните години се предопределят от географското положение на Германия и от традиционните й външнополитически интереси. БНД поддържа активно сътрудничество с партньорски служби от Източна Европа в общата борба срещу организираната престъпност и трафиците, а добрата осведоменост на германското разузнаване за обстановката в Близкия Изток го прави желан партньор в борбата срещу тероризма и за умиротворяването на региона. Не слчауйно тъкмо агенти на БНД са подавали на ЦРУ ценна информация от Багдад малко преди началото на войната срещу Ирак. Германия официално се обяви против тази война, така че работата на БНД в полза на американците предизвика сериозен политически скандал. Ето какво каза по този повод германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който по време на войната беше тъкмо координатор на тайните служби:

“Разбира се, ние не прекратихме сътрудничеството между нашите служби. Това беше ясната ни позиция и тя беше правилна. Защото въпреки всички различия САЩ си остават наш партньор и съюзник. Позицията ни и до сега е правилна, тъй като международният тероризъм беше и си остава наш общ враг.”

Без много шум, но с компетентност и лоялност, спазвайки общо-взето закона, обаче затънало в прекалена бюрокрация и ленност – така работи германското разузнаване. Така се и представя пред своите посетители в Берлин, Пулах или на електронната си страница. В съзвучие с всичко казано – още две любопитни подробности: в шпионската централа функционира Работнически съвет, в същото време обаче служителите нямат право да слагат табелки с имената си на звънците у дома.