Германците и мисията в Афганистан

Германският външен министър Щайнмайер изтъква, че Германия трябва не само да остане в Афганистан, но намеква и за необходимостта от увеличаване на германските войски там и дори за включването им в бойните действия в южната част на страната. Веднага се поражда възражение: какво правим ние изобщо на другия край на света? Дали не би било по-добре всички чужди страни да изтеглят войските си и да оставят Афганистан сам да се оправя с проблемите си? Аргументите за оставането ни могат да бъдат изброени много бързо. Те са свързани не само със стратегическото положение на Афганистан и нуждата ни от суровини. Става дума преди всичко за отблъскването на тероризма. Всички големи терористични акции през последните 15 години водят началото си от тренировъчните лагери в граничния район между Афганистан и Пакистан. Ако не пресушим това блато на насилието, терористичните акции при нас ще зачестят още повече. Защото ислямистите се целят не в Афганистан или Ирак; не, те искат да смажат нашата култура и да отнемат надеждите за свобода и демокрация на хората в близкоизточните страни. Ние естествено не можем да бъдем безразлични към всичко това.

Та нали тъкмо ние на Запад сме онези, които искат да бранят човешките права навсякъде по света. Потиснатите по света можеха винаги да разчитат на книжните призиви на германската левица – само че това не им помогна особено. Едва съчетаването на човешките права с международното право предостави на измъчените народи и хора, на смазаните жени в света действен инструмент, от който могат да очакват реална помощ. Ние сме поели задължението да оказваме помощ на потиснатите, които имат собствен живот и човешко достойнство – но никаква реална власт.

Афганистан е напомняне за това наше задължение. Хората на тази страна не желаят завръщане към гражданската война и кошмара на талибанския режим. Те очакват от нас не само добронамерени декларации за солидарност, а действена помощ: срещу ислямистките терористи, които изобщо не се интересуват от човешки права, но също и за изграждането на една нова държава, за ефикасна полиция и силна армия.

Който преустанови в този момент помощта си за гражданите на една нуждаеща се страна, той сам става податлив за репресии. Защото който има предвид свобода, огъваща се под заплаха, той няма да може да я защитава и в собствената си страна. Това би трябвало вече да сме разбрали – на Балканите, в Ню Йорк, в Ирак и Афганистан или сега при Червената джамия в Исламабад: мекушавостта само насърчава лошото в света.

Казаното се отнася и за сигурността в собствената ни страна. Борбата против екстремистите трябва да се води с всички възможни средства. При този асиметричен конфликт вече няма разлика между вътрешна и външна сигурност, затова против намесата на Бундесвера вътре в Германия при случай на нужда не би трябвало да има възражния.

Освен това ще трябват повече пари за Афганистан. Дискусиите сигурно ще продължат, но в последна сметка Бундестагът ще удължи германския мандат там. Защото човешкото достойнство не свършва на границата.