Героите в "оранжевата революция" - спорове без край

Появата на украинската министър-председателка Юлия Тимошенко в края на месец октомври в Киев е перфектно инсценирана. Нейната партия ще я номинира на този ден за официална кандидатка за президентските избори през януари 2010. И това се случва не в някаква зала на едно от партийните събрания, не, това се случва на "Майдан", площада на независимостта в Киев, пред хиляди хора. На същото място преди пет години започна "оранжевата революция".

"Искам да ви кажа, че заедно с вас днес аз се боря с едно истинско цунами, което възпрепятства всяка стъпка. Тези усложнения обаче са временни, защото най-важното е, че имаме волята и желанието да ги преодолеем. Мога да ви уверя: нито една от нашите идеи не е загубена", казва Юлия Тимошенко пред събралото се множество. А този, срещу когото се бори, е не друг, а президента Виктор Юшченко. Същия човек, с когото преди пет години тя стоеше изправена рамо до рамо в борбата за демократични промени в страната.

Как започна "оранжевата революция"?

Вечерта на 21 ноември 2004 година, след затваряне на урните. Според първите прогнози Юшченко е победил в балотажа своя опонент. Превърженици на Юшченко се събират на площад "Майдан", за да отпразнуват събитието. Ситуацията обаче се променя. Късно вечерта избирателната комисия обявява Виктор Янукович за победител.

Юшченко веднага реагира, апелирайки към своите привърженици на площада да превърнат празника в протестен митинг. Властите изпращат войници и сили за сигурност. Без резултат. Хората на площада не помръдват. Те искат промени, демокрация, нова ера за Украйна. Цветът на партията на Юшченко е оранжев. Юлия Тимошенко апелира към масова стачка. Протестиращи остават мирни, но упорити. От другата страна - действащият президент Кучма и неговия кандидат Янукович - също. Пет дни по-късно се включва и международната общност, като изпраща посредници. Разговорите между основните претенденти за президентския пост обаче не дават резултат.

Юшченко и Тимошенко, отдавна култови фигури на опозицията, залагат надежди на Върховния съд. Съдиите взимат насериозно около 1000 протести за протичането на изборите и обявяват резултатът от балотажа за невалиден. Под овациите на поддръжниците на "оранжевите" са насрочени нови избори, които Виктор Юшченко печели. Еуфорията е голяма.

А пет години по-късно...

от нея няма и следа. Тогавашните икони на свободата и промяната са се променили както всички, които се докосват до властта, смятат мнозина. "Нито една от обещаните от "оранжевите" програми не е проведена", казва Янукович. "Нито едно обещание, дадено от тези мними демократи, не е изпълнено. Те нанесоха повече вреда на демокрацията от което и да е друго правителство."

Самият Янукович като водач на опозицията обаче играе немалка роля в провала на демократичните реформи и непрестанната политическа и структурна криза, в която е изпаднала Украйна. Борбата за власт между Тимошенко, Юшченко и Янукович обаче продължава, докога - не е ясно. Може би докато на украинците отново им писне и се стекат към площада на независимостта "Майдан".