Героична постъпка или грешка?

Ангела Меркел е героиня. Тя не се смути от предупрежденията и заплахите на официален Пекин и направи онова, което смята за правилно: тя прие Далай Лама не къде да е , а в канцлерството в Берлин. Въпросът обаче е в това, какво ни трябва: дали героиня или хладно пресметлива мениджърка на германските интереси?

За героите е характерно, че нарушават отдавна приети правила, че вършат немислими неща. От гледна точка на китайското правителство Ангел Меркел извърши именно това: тя наруши конвенциите и беше първият германски правителствен ръководител, който прие човека, когото Пекин от десетилетия насам се опитва да постави в изолация като сепаратист. За Пекин не играе роля, че Далай лама е носител на нобелова награда за мир, че представялява духовен авторитет за милиони хора по света, че е почитан и уважаван за твърдата си борба и принципи. Китай все още е в плен на старите си идеологически схеми, най-важното правило от които гласи, че само комунистическата партия може да запази и гарантира единството на Китай. Затова Китай реагира твърде чувствително, когато символът на тибетската автономия – Далай Лама – получава солидна подкрепа и покана за посещение в германското канцлерство.

В отношението си към скромно усмихващия се човек с червената роба, Пекин залага на биологичното решение на проблема. Далай Лама е на 72 години. Кой ли ще се интересува за тибетската съпротива срещу китайското владичество, след като духовният водач на тибетците , престане да го има? През пролетта на този година Пекин успя да осуети пътуването на Далай Лама до Белгия. Сега комунистическият режим се страхува от ефекта на доминото – че след приемът при Меркел и други европейски лидери биха могли да се срещнат с духовния водач на тибетците. Затова китайските интернет-юзъри в момента могат на воля да ругаят Ангела Меркел и то без да бъдат цензурирани, каквато е обичайната практика. Вероятно поради това, беше отказано и едно посещение на германската министърка на правосъдието Бригите Цюприс в Пекин. Някои германски икономически среди вече са загрижени, дали от цялата работа няма да пострадат бизнес-контактите. Това обаче не е реалистично – доказателство са процъфтяващите икономически отношения на Китай с Токио, независимо от политическите разногласия между двете страни. Всъщност, опасността е съвсем друга. По време на посещението си в Китай в края на август, Меркел направи отлично впечатление, успявайки по типичния за нея трезвомислещ начин да постави за разглеждани и критични теми. Сега обаче Пекин е засегнат и не е изключено, Меркел за тях повече да не съществува като партньор за дискусии. Това би било жалко, защото нито един от големите световни проблеми не може да се реши без Китай – като се започне от опазването на климата, през атомния спор с Иран и Северна Корея и се стигне до реформата на ООН.

Правилно беше, че Меркел прие Далай Лама. Външната политика е редно да се ориентира според ценности. И все пак: тя трябваше да избере по-неутрално място от канцлерството за воденето на “частния обмен на мнеия”. Това би смекчило гнева на китайците – а срещата с Далай Лама, така или иначе щеше да се е състояла.